Пред къщата спира джип с мигащи червени светлини. От него слизат един инспектор и двама полицаи. Сърцето ми се свива. Под лъжичката си усещам студена топка от страх. Престъпленията ми ме застигнаха. Типично за моя живот — точно когато започвам да се чувствам господар на положението, съдбата дръпва килимчето изпод краката ми. Трябваше да очаквам, че тъкмо когато съм открил истинската любов, ще бъда запратен в тъмница и аз, като Шах Джахан, ще седя в самотната си килия и ще жадувам за Нита, моята Мумтаз Махал.
Инспекторът вади мегафон от джипа. Предполагам, че ще каже: „Рам Мохамад Томас, известен още като Раджу Шарма, да излезе с вдигнати ръце“. Но вместо това той казва: „Всички живущи тук да излязат навън. Била е ограбена Банката на Агра и имаме основания да смятаме, че престъпникът е тук. Стаите ще бъдат претърсени.“ При тия думи от сърцето ми пада камък. Толкова съм щастлив, че ми иде да прегърна инспектора.
Полицаите влизат във всички стаи подред и щателно ги претърсват. Стигат до моята стая и ме разпитват за името, възрастта, работата, дали съм забелязвал подозрителни субекти в района. Не им казвам, че съм нелицензиран гид. Излъгвам, че съм студент в университета и нов обитател тук. Това ги удовлетворява. Поглеждат под леглото ми. Надничат в кухнята, преобръщат тенджерите и тиганите, както и дюшека ми, след която минават към следващата стая. Инспекторът се присъединява към полицаите.
Стигат до стаята на Шанкар.
— Как се казваш? — инспекторът грубо пита Шанкар.
— Ху иксхз ко одксифксн — отвръща Шанкар, леко объркан.
— Моля? Я повтори!
— Одксифксн.
— Копеле мръсно, ти майтап ли си правиш с мен? — разгневява се инспекторът и вдига палката си да удари Шанкар.
Аз бързо се намесвам.
— Господин инспектор, Шанкар има проблем с мозъка. Не може да говори.
— Защо не каза по-рано? — Инспекторът се обръща към полицаите. — Да минаваме на следващата стая, от този луд нищо няма да измъкнем.
През следващите три часа претърсват всичките трийсет стаи и накрая откриват тайник с пари в стаята на Надми, брадатия поет, който твърдеше, че е автор на песни за Боливуд. Всички с изненада научаваме, че младият ни поет заработва и като банков обирджия. Което отново показва, че външният вид заблуждава. Е, аз не бива да се оплаквам. Валахите в пристройката ще бъдат не по-малко скандализирани, ако открият моето превратно минало!
Ладжванти идва в стаята да ме почерпи с пресни ронливи ладу от близкия храм на Дурга. Много е развълнувана.
— Аре, Ладжванти, какъв е поводът? Да не си получила повишение? — питам аз.
— Днес е най-щастливият ден в живота ми. С помощта богинята Дурга служителят по захарната тръстика най-после се съгласи да се ожени за Лакшми. Сега сестра ми ще живее като царица. Готвя сватба, дето да удари в земята всички други сватби!
— Ами зестра? Семейството на жениха няма ли изисквания?
— Не, никакви. Много почтено семейство. Изобщо не поискаха пари. Само няколко дреболии.
— Какви например?
— Един скутер „Баджадж“, един мотопед „Сумит“, пет костюма „Реймонд“ и малко златни бижута. Бездруго щях да дам всичко това на Лакшми.
Аз съм потресен.
— Ладжванти, това ще струва цяло състояние — поне сто хиляди рупии! Откъде ще вземеш толкова пари?
— Спестявах за сватбата на Лакшми. Събрала съм почти петдесет хиляди. И ще взема назаем още толкова от Рани Сахиба.