А сапфирите привличаха погледа й като нажежени въглища.
— Всичко е наред. А сега нека видя тези камъни. — Бренди прие лупата, предложена й от собственика. Избърса я внимателно и я поднесе към окото си. — С цвета на метличини — замечтано констатира тя.
— Кашмирски — допълни господин Нгуен.
— Кашмирски — глухо повтори Ким. — Най-добрите.
— Единият има включение, частично закрито от обкова. Другият е с петънце. Според мен са истински.
— Истински са! Питайте, когото щете! Ползвам се с добро име. На никого не съм одрал кожата. — Собственикът очевидно се вълнуваше. — Хиляда!
— На парче ли? — попита Бренди, удивена, че цената е толкова ниска.
— За комплекта!
Сапфирите имаха дефекти, характерни единствено за истинските камъни. Бяха с цвета на метличини, най-желаният оттенък. Азиатецът искаше само хиляда долара, а собствениците на заложни къщи бяха известни както с това, че купуват евтино, така и че продават скъпо.
Ким споделяше подозренията й.
— Хиляда долара за комплекта? Но защо?
— Днес имам рожден ден, а по виетнамска традиция първият гост в този ден заслужава специално отношение. — Господин Нгуен, който до момента се бе държал като роден и израснал в Америка, се поклони като азиатец.
Изненадана, Бренди също се поклони.
— Честит рожден ден.
Господин Нгуен възвърна деловия си вид.
— Значи ви дължа седем хиляди долара — осем за пръстена минус хиляда за сапфирите. Ще ви напиша чек и ще опаковам обиците.
— Да, благодаря. — По телефона Бренди каза: — Може би късметът ми проработи.
— И още как! — Ентусиазмът на Ким беше заразителен. — А сега какъв е планът?
— Защо реши, че имам план?
— Сладка моя, ти си адвокат. Даже до тоалетна не ходиш без план.
— Стига, не е вярно! Мога да бъда спонтанна!
Понякога. От дъжд на вятър. Чат-пат.
— Да бе, да. Нали те знам с твоите списъци — какви бяха… стратегически, тактически и дневни планьорки.
— Голяма си кучка.
— Да, знам, а ти си антитезата на спонтанност. — Ким изобщо не беше обидена.
След развода Ким се превърна в по-голямата сестра, която помогна на Бренди да преодолее травмата от това да изгубиш баща си, да видиш как майка ти се срива, да загубиш дома си и да издържиш на застигналата те бедност. Именно Ким настояваше сестра й да гледа напред, да проумее, че един ден ще е в състояние сама да поеме юздите на живота си и няма да е жертва на обстоятелствата.
Бренди се вгледа в господин Нгуен, който нагласи обиците в кутийката и им постави закопчалките. Като забеляза, че го гледа, той се усмихна и ги поднесе към нея.
— Желаете ли да си ги сложите?
Бренди желаеше. Бяха страшно красиви, а освен това нали сапфирите носеха добър късмет. Или лош, не си спомняше. Пък и какво я интересуваше? Щеше да оцелее. Щеше да просперира. Кучият син Алан щеше да има да се кае.
Наведе се към огледалото и си сложи първо едната, после другата.
— Мили боже, Ким. Фантастични са! — Наистина бяха с цвета на очите й. Бренди се усмихна на отражението си и подаде кутийката на виетнамеца. Чу как той щракна капачето и се откъсна от пленителната гледка — продупчените й уши с тези разкошни обици. Изправи се, прие кадифената кутийка от господин Нгуен и я пъхна в джоба си.
— На чие име да напиша чека?
— Бренди Лин Майкълс. — Бренди старателно издиктува името си.
— Планът — настоя Ким.
— Вкъщи нямам вода. Мръсна съм и ми писна да пишкам в замръзнала тоалетна. Вземам парите и отивам в петзвезден хотел.
— Дотук добре — някак си предпазливо отвърна Ким, като че ли нещо не й харесваше в тона на Бренди.
— Ще си наема най-луксозния апартамент. Ще се изкъпя в огромната му вана, после ще се разходя до магазините на Миракъл Майл и ще си купя най-страхотната рокля. Червена. Ще си купя червена рокля, която подчертава бюста ми.
— Да ти имах бюста — непрекъснато щях да нося дълбоки деколтета — завистливо рече Ким.
— И нещо синьо, за да го съчетая със сапфирите. — Бренди се усмихна, докато обмисляше следващия си ход. — Ще си купя фантастично бельо. Модни дантелени бикини и сутиен, от който даже статуя да се надърви.