Да, луда беше, но не чак толкова, че да изхвърли съвършен диамант в канализацията.
А дори да беше уцелила чинията, не можеше да дръпне водата. Тръбите бяха замръзнали.
Погледът й проследи искрящия, славен символ на нейното романтично безразсъдство до ъгъла на ваната. Тя го вдигна, сви шепа… и се усмихна коварно. Ако беше видял тази усмивка, Алан щеше да се изпоти.
Сто пъти по-добре беше да използва пръстена, за да го удари на живот.
Докато Бренди вървеше покрай сградите в опит да се скрие от пронизващия чикагски вятър, телефонът й иззвъня пронизително няколко пъти. Би предпочела да не отговаря — трябваше да си свали ръкавицата, да бръкне в плътното си черно палто и да избута нагоре вълнената си шапка, за да сложи телефона до ухото си — дейности, които гарантирано щяха да превърнат намръзналата й плът в ледена шушулка.
Обаче рингтонът беше на Ким, а след цяла нощ, прекарана в будуване, Бренди имаше нужда да поговори с някого. След цяла минута бясно ровичкане най-сетне успя да извади телефона и да отвори капачето му.
— Какво има? — поиска да знае Ким.
— Чакай само да вляза. — Бренди отвори вратата на заложната къща, която нейният хазяин й препоръча като ползваща се с най-добро име в квартала. Топлината заля бузите й и тя простена радостно.
— Защо издаваш тези звуци? — Личеше си, че като треньорка Ким е свикнала да се разпорежда.
— Навън е студено. Вътре е топло. — През последните дванайсет часа Бренди беше изминала етапите на мъка, притеснение и ярост. Сега бе стигнала до момента, в който й бе приятно да съобщи новината на Ким, просто за да чуе реакцията й. — Каня се да заложа годежния си пръстен.
— Защо?
— Алан ме заряза.
— Лъжеш! Алан ли?!
Малкото помещение беше претъпкано с големи стоки, наредени покрай стените, и с малки стоки, изложени под стъкления щанд. Всяка вещ си имаше флуоресцентно етикетче, на което цената бе написана с черен вълшебен маркер. Бренди се усмихна на азиатеца зад касата и на двамата красавци, които се мотаеха край щанда с оръжията.
Беше й забавно.
Е, не беше особено приятно, че се налагала отиде на важно благотворително мероприятие… сама. Но си имаше план. О, да, имаше си план.
— Господин Нгуен? — обърна се тя към мъжа на касата.
— Да. — Собственикът беше нисък, със съвсем черна коса, тъмни очи и хубава златиста кожа.
Бренди постави черната кадифена кутийка на щанда.
— Ерик Лернер от блока, където живея, ме увери, че сте почтен и ще ми дадете добра цена.
— Важно е да имам клиенти. Благодарете на Ерик от мое име.
— И тъй, колко? — Тя побутна кутийката към него. В същото време каза по телефона: — Приятелката на Алан е бременна от него и двамата на бърза ръка са се венчали в Лас Вегас.
— А музикалното оформление е било на Елвис, така ли?
— Откъде да знам.
— Я чакай! — каза Ким. — Значи тоя мерзавец Алан е спал с момичето и е бил принуден да се ожени?
Сега пък Ким изненада Бренди.
— Не го ли харесваш?
— Нали знаеш, че докторите винаги имат един характерен маниер на говорене, който те кара да обръщаш внимание на всяка тяхна дума?
— Аха.
— От Алан щеше да излезе добър счетоводител.
Бренди шумно се разсмя.
Собственикът на заложната къща не беше много стар, може би имаше шейсет години, но трепереше като паралитик. Пръстите му едва поднесоха бижутерската лупа към окото и той огледа диаманта.
— Май не личи сърцето ти да е разбито — предпазливо подхвърли Ким.
— По-късно може и да ми проличи. Точно сега съм адски бясна. Ободрява ме това, че ще заложа диаманта си и на Алан ще му излезе солено да си го върне.
— Хм. Ясно. Добре.
Бренди усети, че Ким мисли над нещо, чийто смисъл й убягваше, но какво от това? Важното беше да си отмъсти. Независимо на какво ги учеха в курса по етика, отмъщението имаше страхотен вкус.
— Разкошен диамант в елегантен обков — изкоментира господин Нгуен.
— Лесно ще успеете да го препродадете — съгласи се Бренди.
В ухото й Ким я попита:
— Какво каза Тифани за Алан и новата му съпруга?
— Още не съм й казала.
— Да не кажеш на майка си! — не повярва Ким.
— Не мога. Ще има да ми натяква. „Нали ти казах, че трябва да угаждаш на мъжа. Нали ти казах, че неговата кариера е по-важна от твоята. Нали ти казах да бъдеш степфордска съпруга.“