Бренди скри пистолета.
Мосимо извади кутийка от джоба си и я подаде на Роберто.
— Отвори я — инструктира го Роберто.
— Недоверчив — подхвърли мафиотският бос, но отвори кутийката и му показа камъка.
Обковът блестеше, от червените фасетки искряха огнени лъчи.
Роберто кимна и се усмихна.
— Bella. — Той щракна капачето и пъхна кутийката в джоба си.
После с жестове на шоумен взе в шепи диаманта. Залепи целувка върху кадифената торбичка.
На Бренди така й идеше да го застреля, че ръката й с пистолета се разтрепери.
Той понечи да подаде камъка на Мосимо.
Бренди отново издърпа пистолета си. Насочи го към него и извика:
— Роберто!
Той се завъртя. Щом я зърна, невярващото му изражение се замени от неподправен ужас.
— Дай ми диаманта — заповяда тя.
Двадесет и осем
Изведнъж в ръцете на всички Фосера изникнаха пистолети, насочени към Бренди, към Роберто, към всички присъстващи.
Мосимо изтръгна диаманта от Роберто.
— Убийте я!
— Не стреляйте! — изкрещя Роберто. — За бога, не стреляйте! — Той се затича към нея, разбутвайки столовете.
Един стол удари Грег в колената.
Пистолетът на Грег гръмна. От тавана заваляха парчета теракота и изолации.
Друг стол помете Рики, който падна гърбом върху една маса.
В Робертовите ръце столовете се превръщаха в оръжия.
Той прекоси половината ресторант. Един от клиентите му се нахвърли. Двамата се строполиха на пода и се затъркаляха по балатума, събаряйки столовете като домино.
— Изтрепете ги до крак! — кресна Мосимо.
Той не остави на Бренди избор и тя насочи оръжието си към него.
Отзад някой я сграбчи за косата и я повали. Тя се приземи на коляно и от болката очите й се насълзиха.
— Пипнах я — кресна някой.
Шапката падна върху очите й и тя я избута.
Джоузеф. Това беше Джоузеф. Убиецът на господин Нгуен, малкият мръсник, който се беше опитал да убие нея и Роберто.
Как се беше озовал тук? Къде беше Тайлър? Какво беше сторил на майка й?
Тя изпъна крак и го изрита в пръстите, забивайки дълбоко токчето си в обувката му.
Той я пусна, скимтейки от болка.
— Бренди, долу! — прогърмя гласът на Роберто. — Залегни!
За да я изрита Джоузеф до смърт ли? В никакъв случай.
— Кучка! Ще те размажа! — Джоузеф отново й се нахвърли.
Балерината Бренди изпълни прелестен подскок, с който би се гордял и Джордж Баланчин. И то на високи токчета. Уцели Джоузеф право в гърдите.
Той рухна на пода, размахвайки ръце.
Бренди загуби равновесие и се удари в барплота. Изправи се, но когато се опита да стъпи, си изкълчи глезена.
Погледна надолу. Обувките на майка й. При ритника беше счупила токчето на любимите „Джими Чу“ на майка си. Бясна, тя налетя на Джоузеф.
В „Препарираното куче“ настъпи истински хаос. Още един стол се разби в стената. Раздаваха се юмруци наляво и надясно. Нещо изпука. Мъже и жени крещяха: „Пусни го, пусни го!“.
Жлъчният поглед на Джоузеф беше вперен в Роберто. Той вдигна ножа си, прицели се като професионалист и…
Затова тя го простреля.
От отката лакътят й болезнено се удари в барплота. Отговорът не закъсня.
Ножът изсвистя толкова близо до нея, че отряза кичур от изрусената й коса.
Джоузеф изпищя. Изпищя като момиченце. Загърчи се на пода, стиснал бедрото си. През дънките му протече кръв.
Бясна, с вдигнато оръжие, Бренди се обърна с лице към вратата.
Цялата сцена се беше променила. Клошарката бе насочила пистолет — не като този на Бренди, а дълъг и голям — към Мосимо Фосера. Келнерката държеше ловджийска пушка. Двамата клиенти се целеха към младите Фосера, които предпазливо оставяха пистолетите си на пода. Хора — агенти — нахлуваха в ресторанта от задния и от предния вход и всички бяха въоръжени.
Роберто се подпираше на масата, тръскаше ръката си, сякаш го болеше, и злобно гледаше проснатия на пода Данте, който затискаше счупения си нос.
Бренди беше умница, но не се изискваше кой знае какъв интелект, за да се досети човек, че Роберто изобщо не го е грозяла опасност. И в манастир животът му нямаше да е по-добре защитен.