— Сключихме сделка, помниш ли? Ти изпълни своята уговорка и аз реших, че ще искаш да узнаеш всичко час по-скоро.
— Така е. — Само че не беше готов. Не знаеше дали някога ще е готов да научи истината за мъжа, от чието семе се бе родил.
Един чикагски патрулен полицай застана на прага.
— Какво става тук, по дяволите?
— Хей, ресторантът е затворен! — кресна Ейдън. — Тук се разпорежда ФБР!
— Как ли пък не! — ревна онзи.
Ейдън излезе навън да се разправя с войнствения служител на реда.
И остави Роберто да осъществи представянето сам. Младият мъж беше около двайсет и тригодишен, висок с широки рамене. Косата му беше тъмна като тази на Роберто, имаше буден поглед. Взираше се изпитателно в Роберто, а Роберто се взираше изпитателно в него.
— Аз съм Роберто Бартолини. — Той протегна ръка.
Младежът я раздруса. Взря се в лицето му, сякаш търсеше нещо. Представи му се, изричайки думите с лекия акцент на аристократ от Източното крайбрежие:
— Казвам се Карик Манли. Аз съм твоят полубрат.
Двадесет и девет
На другия ден нито Тифани, нито Бренди вдигаха телефона, когато Роберто ги търсеше. Наложи му се да се разкарва до имението на Макграт, колкото да установи, че двете жени са се пренесли в апартамента на Бренди.
Чарлс Макграт съвсем не беше в екстаз от начина, по който Роберто се бе оправил със ситуацията:
— По дяволите, момче, когато ти казах, на теб и на ФБР, че ще ви съдействам, нямах предвид, че съм готов да загубя годеницата си заради криза с нейната дъщеря! Тифани вече живееше при мен. Правех й подаръчета, а тя ми помагаше с украсата на къщата, заедно ходехме по партита. Бяхме щастливи! После Бренди цъфна хълцаща на прага ми, Тифани разбра, че и аз съм замесен в тая работа, и сега двете отказват да ми проговорят. Много ти благодаря!
Затова той натовари цветята и подаръците си обратно в беемвето — Нюби беше агент на ФБР и след края на маскарада Роберто шофираше сам — и пое към апартамента на Бренди.
Щом натисна звънеца, вратата отвори Тифани.
— Прекрасни цветя! — Тя пое от него весело аранжирания букет от жълти слънчогледи и лилави астри. — Подаръците за Бренди ли са? — Прибра и тях. — Не че нещо от това ще има ефект. Трябва повечко да се постараеш! — жизнерадостно го осведоми тя и затръшна вратата в лицето му.
Той остана там, сигурен, че всеки момент ще отвори и ще му каже, че просто се е пошегувала.
Но това не се случи.
След като в продължение на два дена оставяше първо разумни, после разкаяни и накрая гневни съобщения на телефонния й секретар, накрая не му остана избор. Обади се на експерт по тънката част — граф Джорджо Бартолини, женен за темпераментната му майка повече от трийсет и две години.
Когато чу цялата история, графът въздъхна тежко.
— След толкова години още ли не си научил нищо? Тази млада жена, Бренди — възхищаваш се на ума й, обичаш нейната независимост, но си я използвал.
Роберто се възмути. Беше очаквал баща му да вземе неговата страна:
— Не беше така, татко.
— Напротив, точно така е било. Тя си има гордост, а ти си я направил на глупачка. — Роберто едва ли не виждаше как баща му поклаща отвратено глава. — Любов, която надживява борби и изпитания, загива при звука на смеха.
— Не съм й се присмивал. — На Роберто взе да му се струва, че не е бивало да се обажда. — Позвъних ти, за да обсъдим как да си я върна. Вместо това ти ме изкарваш по-черен от дявола!
Един дълъг миг баща му не каза нищо.
— Трябва да разбереш, че си се издънил! Не очаквай тя да се държи разумно. Когато си имаш работа с жена, ти си виновният, даже да не си виновен! Това е то да си мъж!
— Отдавна съм мъж, татко, и досега с никоя жена не съм бил втора цигулка.
— Досега никоя жена не е спасявала мижавия ти живот!
Роберто се опъна:
— Аз също я спасих!
— Това е работата на мъжа. Обичаш ли тази Бренди?