— Да, но…
— Без „но“! Накарай я да те изслуша, признай си грешката и ако имаш късмет, тя може би ще ти прости!
— Роберто Бартолини не пълзи на колене пред никоя жена!
— Довиждане, слънчице. Ще ги накараш всички да те заобичат. — Тифани я целуна, все едно дъщеря й беше първокласничка, която отива на първия си учебен ден.
В действителност Бренди беше млада жена, отиваща да приеме хвърлената ръкавица на недоволните си колеги от „Макграт и Линдоберт“, които сега бяха уверени, че тя не притежава капчица етичност.
— Ще опитам с мъничко търпение.
— Знам, че няма да ти е леко, но трябва да отидеш. Имаш да изплащаш заем от банката!
Ах, да. Заемът от банката. Заемът, който беше изтеглила, за да плати на баща си. Заемът, за който чичо Чарлс й беше поръчителствал.
— Ще го изплащам три години. Три години на работа в „Макграт и Линдоберт“, където ще ми се стъжни животът с тези хора. — Бренди си пое дъх. — Три години не са чак толкова много.
— Това се казва дух! — Личеше си, че Тифани е била мажоретка. — Не забравяй, че изглеждаш страхотно!
Бренди наистина изглеждаше страхотно в син костюм на „Долче и Габана“, бял пуловер с красиво деколте и високи токчета на „Доналд Плайнър“. Вчера Тифани извади кредитните карти, които чичо Чарлс й беше дал, и увери дъщеря си, че той я е умолявал те двете да проведат шопинг терапия. Бренди щеше да откаже — не бе никак радостна от факта, че чичо Чарлс и Роберто са били прикрити съюзници — но трябваше да направи нещо по въпроса с косата си. Ножът на Джоузеф Фосера беше отрязал кичур с дебелина два и дължина пет сантиметра близо до скалпа й. Налагаше се вещата ръка на професионалист да й създаде нов имидж.
Затова Тифани и Бренди се поглезиха със спа процедури. Фризьорът на Бренди изпадна в див ужас, след което го обзе творчески порив, намерил израз в асиметрична подстрижка, с която Бренди напомняше на шикозна французойка. След маникюр и едно хубаво пазаруване на двете с Тифани животът вече не им се струваше чак толкова скапан.
Разговорът с Ким изобщо не ги успокои — Ким беше лудо влюбена и макар че се опитваше да им съчувства, беше ясно, че никакъв облак не може да помрачи щастието й.
Но Бренди и Тифани се бяха позабавлявали, и ако Бренди проливаше реки от сълзи, маскирани като гневни изблици, никога не си го изкарваше на майка си.
Сега, на влизане в сградата на кантората, пазачът я пропусна, без да провери самоличността й.
— Но моля ви се, госпожице Майкълс. Знам коя сте.
Тя кимна усмихнато; след инцидента с асансьора сигурно всеки пазач знаеше името й.
Притвори клепачи, докато кабинката я отнасяше на двайсет и седмия етаж, и се помъчи да не мисли за пропадането. Проблемът беше, че щом изпразнеше съзнанието си, това извикваше спомена как лежи на пода, а Роберто свършва между краката й, обзет от великолепна, яростна сласт. Също и спомена, когато си даде сметка, че го обича.
Но какво от това, след като той се оказа лъжлив негодник?
Когато постави този въпрос пред майка си, Тифани махна към цветята и подаръците с думите:
— Може и да е лъжлив негодник, но е лъжлив негодник с отличен вкус.
Бренди беше погледнала отворените кутии с бижута, изящни кристални украшения и книги, подбрани специално за нея.
— Няма да задържим тези неща.
Отговорът на Тифани направо я остави без дъх:
— Но, скъпа, не бива да допускаме нашата неприязън да ни развали удоволствието от подаръците. Целта е да нараним него, не себе си.
Бренди не знаеше как да оспори това.
Вратите на асансьора се отвориха и някой извика:
— Тя е тук!
Тя отвори очи и видя, че коридорът гъмжи от хора — юристи, адвокати, секретарки, — които я гледат втренчено. Бренди се приготви за нова порция проблеми и вместо това чу нещо, което никога не бе очаквала да чуе от тях: овации.
На подбив ли я взимаха? Това някаква шега ли беше?
Бренди предпазливо излезе от асансьора и премина покрай кордона от усмихнати лица.
Даяна Клим подскачаше, докато ръкопляскаше.
Тип Джоуел радостно размаха юмрук, когато Бренди мина покрай него.
Дори Санджин се усмихваше и пляскаше — хладно, но все пак пляскаше.
А щом Глен извика: „Добра работа, Бренди!“, тя вече не се съмняваше, че асансьорът се е разбил, а тя е мъртва и се намира в нещо като чистилище.