В групата коли, паркирали в края, имаше само една, която заслужаваше внимание. Драйдън я избра още преди да се бяха доближили достатъчно, за да разбере дали е заключена. Беше пикап "Форд F-150" от началото на деветдесетте години, а може би и осемдесетте. В запалването му нямаше нищо друго освен медни жици и изолация. Откри, че шофьорската врата е заключена, но щом се наведе да погледне в кабината, видя, че тази на пътника не е. Рейчъл, която тичаше на три метра след него, разбра. Свърна към страната на пътника, хвърли се в кабината и се пресегна, за да му отвори. Той се плъзна зад волана.
На 3372 километра над Скалистите планини "Миранда 15" държеше платформата на лещите си, насочени към Ел Седеро, докато се носеше на югоизток към Мексиканския залив и скоростно щракаше кадри на човешките цели в списъка. Цел седма — заснета и изпратена. Цел осма — заснета и изпратена. Цел девета — бордовият компютър се поколеба. На означеното място нямаше девета цел. "Миранда 15" автоматично съобщи тази грешка на "Миранда 12"
— Сателита, който управляваше широкоформатния кадър и разпределяше целите. "Миранда 12" отговори, че цел девета е изчезнала 2.315 секунди по-рано. Вече няма термични изображения на две човешки същества на открито на предишното местоположение. Вместо това термичните изображения на две човешки същества в кола, която е "Форд F-150", произведен през 1988 г., с вероятност от 99.3 процента. Последната команда на оператора беше посочила за цели само човешки същества отвън, затова девета цел вече не важеше.
"Миранда 15" обмисля тази дилема в продължение на 485 наносекунди — времето, нужно, за да извърти и трите си алгоритъма "ами ако", и реши, че това не е проблем, с който да занимава оператора. Сателитът пренебрегна деветата цел и продължи нататък.
В жабката на пикапа Драйдън намери отвертка и я използва, за да строши корпуса на ключа за запалване. Трябваха му само още няколко секунди, за да запали с оголените кабели.
— Не я крадем — заяви Драйдън. — Взимаме я назаем.
— Доста стара е — отбеляза Рейчъл. — Колко може да се ядосат?
Драйдън излезе от паркинга и зави наляво. Точно пред тях от лявата страна беше входът за магистрала 101. Рейчъл се обърна да погледне светлините на града, размити от мъглицата, и въздъхна дълбоко.
— Да чуем остатъка от твоята история — каза Драйдън.
Гол гледаше вторачено завършения комплект от сателитни снимки като човек, който гледа монетния автомат, глътнал последния му долар. В наблюдавания район имаше четиринайсет човека на открито. Никой от тях не беше дете.
Беше изчезнала.
Лаури вече въвеждаше командите за разширяване на района на издирване, но Гол беше изгубил надежда. Първият широкоформатен кадър беше покрил такъв район, който човек би могъл да мине пеша за толкова време. Изчезването им означаваше, че са намерили транспорт.
Гол седна и отпусна чело върху преплетените си ръце.
Рейчъл извън неговия досег.
Навън в света.
Не можеше да си спомни нищо важно, но това беше временно. Когато лекарството излезе от кръвообращението ѝ, паметта ще се закърпи от само себе си за по-малко от седмица. Скоро след това ще си спомни всичко.
Онзи вкус в устата му се засили. За секунди се озова отново в Бостън, в онзи малък лайнян апартамент на Западна девета улица, очаквайки деня, когато полицията ще почука на вратата.
— Сър? — заговори го Лаури.
— Какво?
— Един от процесите "Аве Мария" може да ни даде нещо.
Гол вдигна глава. На първия компютър Лаури беше пуснал допълнителна програма — всъщност просто се бе съгласил с предложението на системата. Програмният комплект беше стигнал до същия извод като Гол: невъзможността да се намерят пешеходци на посоченото място означаваше, че вероятно са намерили превоз.
— Една от най-новите програми — обясни Лаури. — Понякога по настилката остават топлинни следи, когато някоя кола току-що е напуснала района на търсене. Може да са много слаби, но "Миранда" може да усили своята чувствителност и да ги различи до шейсет секунди след първоначалното събитие в зависимост колко бързо се е движил автомобилът. Ако някой наскоро е излязъл от района, може и да извадим късмет.