— Остави го на мира — нареди Рейчъл.
Одри се извърна, за да я погледне.
— Защо?
— Защото ти казвам.
Рейчъл говореше, сякаш беше свикнала да дава заповеди, а Одри реагира така, сякаш беше свикнала да ги изпълнява. Когато Рейчъл мина през вратата, Одри се обърна отново да погледне Драйдън, но пушката вече не сочеше към него.
— Стой на разстояние — каза тя, след това последва момичето.
Драйдън стигна до вратата, когато тя се затвори с трясък. Дръпна я и излезе на верандата в хладния вечерен въздух. На километър и половина в южна посока няколко градски преки бяха залети с море от полицаи и червени пожарникарски коли. От мястото на катастрофата още се виеха струйки дим. Полето около къщата напълно се беше очистило от газа. Нямаше и следа от двете примамки на мястото, където бяха лежали. Без съмнение бяха имали достатъчно време да се събудят и да си тръгнат, сигурно объркани до крайност.
Рейчъл стоеше в горния край на стълбите към верандата. Одри беше слязла и чакаше на метър и половина от тях, насочила пушка към колата.
Фаровете угаснаха.
Двигателят също.
Холи Феръл отвори вратата и слезе. Без да обръща внимание на Одри, тя се вторачи в Рейчъл.
Секундите отлитаха.
Холи стоеше там и мълчеше. Ръцете ѝ висяха отстрани по тялото, стойката ѝ беше въплъщение на беззащитност.
Драйдън не можеше да прочете мислите на Холи, но знаеше какво си мисли. Хрумна му, че гледа най-честното извинение, което човек може да поднесе. Думите могат да бъдат глупави. Мислите и чувствата — не. Холи просто стоеше там, давайки възможност на Рейчъл да попие всичко. Ето какво е в главата ми, приеми го за пълната истина.
Долу, в подножието на стълбите, Одри стрелкаше поглед от Холи към Рейчъл и обратно. Изглеждаше раздразнена и Драйдън реши, че знае защо. Одри чуваше всичко в съзнанието на Холи, но можеше само да предполага какво мисли Рейчъл в отговор.
Обърната към Рейчъл, тя я подкани:
— Какво чакаш?
Рейчъл не ѝ отговори.
Драйдън направи няколко крачки до перилата на верандата близо до старата люлка, заставайки вдясно от Рейчъл. Виждаше нейния профил. Видя в очите ѝ да се отразяват далечните градски светлини.
Те бяха пълни със сълзи.
Одри се приближи още до подножието на стълбите и погледна нагоре към момичето.
— Нали това искаше. Няма значение, че съжалява. Няма значение, даже да е искрена — това не отменя делата ѝ.
Рейчъл не отговори. Дори не погледна към Одри. Беше се вторачила в Холи, а тя отвръщаше на погледа ѝ.
— Ей — подвикна Одри.
Рейчъл трепна. Примигна, за да прогони влагата, и погледна към нея.
— Трябва да се случи — каза Одри. — Знаеш го. Няма защо да продължаваш да слушаш всичко това.
Няколко секунди Рейчъл не отговори. След това си пое дълбоко дъх и кимна.
Одри сякаш изпита облекчение.
— Как искаш да го направиш?
Рейчъл посочи пушката.
— Сложи я в ръцете ѝ.
Одри се усмихна. Обърна се, прекоси алеята и подаде пушката на Холи.
Холи не направи дори опит да я вземе. Продължаваше да гледа втренчено Рейчъл, очите ѝ търсеха. Очите ѝ молеха.
След това просто станаха безизразни.
Обърна се и взе пушката от Одри.
Драйдън се съмняваше, че Холи някога е докосвала оръжие, но тя пое пушката със заучена лекота. Обърна я към светлината, която идваше от къщата, свали предпазителя и дръпна леко полуложата, за да провери дали има патрон в патронника, и авторитетно я пусна да се затвори.
След това опря пушката в рамото си, завъртя се и отнесе горната част от главата на Одри.
Презареди отново, преди тялото да падне на земята. Обърна се към стълбите и насочи оръжието право в Рейчъл.
— Не! — извика Драйдън.
Рейчъл заговори почти шепнешком:
— Това трябва да свърши.
Беше затворила очи. Отпусна се и седна на най-горното стъпало. Обхвана коленете си с ръце и наведе глава.
Холи напредваше с пушката, насочена срещу момичето.
Драйдън се хвърли напред и с две дълги крачки се озова пред Рейчъл. Отпусна се пред нея, прикривайки я с тялото си.
В отговор Холи смени позицията си. Заизкачва се по широките стълби от другата страна, като внимаваше да държи пушката извън обсега на Драйдън. Докато се качваше, през цялото време цевта ѝ сочеше в главата на Рейчъл.
Беше невъзможно да прикрие Рейчъл от всички страни. Затова просто я придърпа към себе си, притисна главата ѝ към своите гърди, така че всеки изстрел, който улучи нея, щеше да улучи и него.
— Трябва да свърши — прошепна отново Рейчъл. Гласът ѝ беше висок и треперлив и Драйдън почувства как цялата потреперва от беззвучни ридания. — Искам да свърши. Всичко това ужасно ми писна.