— Дръж я — каза Драйдън.
Натисна рязко спирачката и колата леко поднесе, докато спря в облак прах, който се понесе на сиви облаци в лунната светлина. Драйдън не беше пуснал фаровете.
Включи на задна и натисна газта. Колата се стрелна назад. Когато вдигна трийсет, свали крак от газта, завъртя волана обратно на часовниковата стрелка и освободи лоста на скоростите. Предницата се плъзна настрани и нощното поле се завъртя на 180 градуса около тях. Когато светът се стабилизира, предницата сочеше към селската къща. Драйдън включи отново на скорост и ускори докрай. Стигнал до края на автомобилната алея, се стрелна надясно, мина покрай гаража в източния край на къщата и пое по тревистата земя зад нея.
Замисли се за гледната точка на приближаващите шофьори. От това разстояние още не биха могли да видят малибуто — черна форма на фона на черната земя, обаче щяха да видят неслегналата се прах, когато тръгнат по автомобилната алея, и следите в тревата зад къщата. Щяха да ги последват — не можеше да има съмнение в това.
— Кои са? — попита Холи.
В ръцете ѝ Рейчъл още лежеше със затворени очи.
Драйдън погледна в огледалото за обратно виждане. Зад тях най-близката кола намали в подножието на автомобилната алея.
Имаше само предположение. Надяваше се да бърка.
Хейгър отново беше на любимото си място. Големият прозорец в неговия кабинет, гледащ към работната площадка, пълна с остъклени работни станции.
Цялото място кипеше от оживление тази вечер. Всички дванайсет станции бяха заети. Във всяка от тях под тъмно-кървавата светлина лежеше контрольор със затворени очи, съсредоточен в работата си. Всеки беше свързан с обект — човек мишена, както гласеше по-популярният термин — някъде далеч в земеделския Канзас.
Преди повече от седмица, когато Мартин Гол се беше свързал с тях, за да изложи своето предложение, всеки от контрольорите си беше избрал мишена от трите района, подложени на опита — нещастните малки градчета, където се, издигаха антените. Контрольорите бяха дали на своите мишени специални указания, изпращайки ги на път до селскостопанските райони около Топека, за да се сврат в изпаднали мотели или да опънат палатки в къмпинги и да чакат по-нататъшни нареждания.
Хейгър беше повече от разтревожен за цялата работа. Щом мишените напуснат своите родни градове и излязат извън обсег в своите хотели и къмпинги, нямаше начин да влизат в главите им, докато Гол не даде знак.
Докато самолетът с уреда не заеме позицията си.
Няколко нощи подред Хейгър беше лежал с отворени очи в леглото си, чудейки се дали мишените ще бъдат още по местата си, когато контрольорите се опитат да се свържат с тях. Може би всички щяха да се измъкнат след цяла седмица и повече свобода от гласовете в главите си. От време на време се сещаше за сокола на Йейтс10 и неговите все по-широки кръгове.
Сега, докато наблюдаваше контрольорите, Хейгър изпитваше дълбоко облекчение и малко удоволствие. Всички мишени бяха на местата, където трябваше да бъдат. Всеки дресьор на кучета щеше да изпита гордост.
Драйдън се обърна към фаровете на няколкостотин метра от селската къща. Вече нямаше предимство да кара с изгасени фарове. Преследвачите така или иначе щяха да видят следите от малибуто в тревата, а да се кара без светлини криеше много рискове.
В момента, когато светлината заля полето пред тях, се видя редица дървета на четвърт километър от тях.
Движеха се на север, към задната част на имота, върху който се издигаше селската къща. Вероятно до него беше залепен нечий друг имот - друго парче земя, простиращо се на север, докато не стигне до следващия черен път между участъците.
Когато изминаха половината разстояние до дърветата, стана ясно, че няма да могат да стигнат до следващия черен път, който сигурно лежеше някъде на север. Гъста ивица дървета се простираше без прекъсване пред тях. Съвършена барикада, отбелязваща края на имота. Драйдън няколко пъти зави наляво и надясно, използвайки фаровете като прожектори, но не видя никъде празнина между дърветата.
Първият чифт фарове заобиколи селската къща и потегли право към тях.
Драйдън насочи колата наляво към западния край на имота. Там имаше друга ферма и отвъд нея би трябвало да има и друг път, простиращ се от север на юг. Сигурно щеше да има канавка, но с малко късмет щяха да намерят някъде място, където е съвсем плитка. Място, което тракторите и другите селскостопански машини използват за преминаване. Номерът беше да намерят едно от тези места, преди преследвачите да са ги настигнали.
10
От стихотворението на ирландския поет Уилям Бътлър Йейтс "ВтО' рото пришествие" (1919). — Б. Ред.