Обърна се към човека с пушката помпа. Беше я опрял в хълбока си, за да презареди. Беше хвърлил само бегъл поглед към Маркъс, въпреки това…
Имаше нещо дразнещо в този човек.
Нещо в начина, по-който се държеше, или в изражението на лицето му. Приличаше на малък самодоволен курвенски син. Точно като онези, които някога му се нахвърляха в баровете и му вдигаха кръвното. Не можеше да каже защо изведнъж се почувства толкова раздразнен. Просто така се чувстваше и възнамеряваше да направи нещо по въпроса.
Усетил, че го гледат, мъжът попита:
— Какво има?
Маркъс пристъпи, замахна и стовари юмрук в лицето му със силата на боен чук.
Почувства как носната преграда се размаза под ръката му като орех. Мъжът изкрещя, но съвсем късо, защото изгуби съзнание и падна по гръб в тревата. Маркъс все още му беше ядосан, затова грабна пушката му и я запрати в езерцето. Докато го правеше, фаровете на следващите две пристигнали коли осветиха земята около него. Той се обърна към тях. Ярката светлина само разпали неговия гняв.
Вдигна карабината отново и я опря в рамото си. Прицели се високо в предното стъкло на по-близката от двете коли. Нямаше нужда да убива някого. Просто искаше тези типове да се разкарат оттук.
Стреля. Горната част на предното стъкло се пръсна и се откъсна от мястото си. От вътрешността на колата някой изпищя.
— Махай се оттук! — изкрещя Маркъс. Дръпна затвора на карабината отново и през заслепяващата светлина на фаровете видя, че шофьорът трескаво борави със скоростния лост. Секунда по-късно автомобилът се стрелна назад, направи тромав обратен завой и започна да се отдалечава бързо през полето. Втората кола беше спряла на 30 метра от езерцето. Маркъс извъртя пушката към нея и просто зачака. Почти долавяше как там вътре шофьорът се бори със себе си. Или може би с Призрака. Маркъс би му съчувствал затова. Въпреки това имаше намерение да прогони този глупак. Държеше пушката насочена и чакаше някаква реакция.
Рейчъл отделяше твърде малко внимание на заобикалящото я в колата. Знаеше, че сега главата ѝ е над водата. Сам и Холи я бяха извадили. Питаха я дали е добре и тя кимаше, но едва ли съзнаваше, че го прави. Цялото ѝ останало внимание беше извън колата в заключения едър мъж с пушката. През неговите очи видя как последната кола изведнъж потегли назад, гумите за кратко превъртяха в тревата, преди да намерят сцепление. Колата направи завой и се понесе към селската къща. Рейчъл погледа как се отдалечава, след това обърна едрия мъж отново към езерото. Тя хвана пушката наново като копие и я запрати далеч в покритото с бурени езерце. Чу плясъка както със своите собствени уши, така и с неговите.
Нямаше какво повече да прави. Този мъж и онзи, донесъл пушката помпа, сега можеха да бъдат отпратени без повече проблеми…
Рейчъл прекъсна мисълта си по средата.
В главата на едрия мъж ставаха странни работи. Въздействието трудно се забелязваше. В началото Рейчъл го беше пропуснала, но то съществуваше. Сякаш съзнанието му имаше втора врата, от която се излизаше от него. И беше различна от онази, през която тя беше влязла. Тази втора врата беше отворена. Рейчъл нямаше истинска представа за онова, което лежеше от другата страна, но…
Вече беше попадала на нещо подобно. Само че не беше в главата на човек. Беше го почувствала… при антената. В Юта. Със Сам през онзи ден в пустинята.
Онова нещо зад вратата беше нещо подобно на тунел. Онзи в пустинята сякаш пропадаше под нея в земята. Този се изкачваше. Простираше се нагоре като връвта на хвърчило към нещо, което беше високо в небето над тъмните земеделски земи.
Рейчъл го последва, съзнанието ѝ се носеше по него като куршум в цевта. Видя мислено изображение на нещо като самолет, след това се стрелна надолу по друг тунел, който свързваше самолета с някакво далечно място — вторият тунел беше ужасно дълъг.
В пустинята също беше направила това. В края на тунела беше открила съзнанието на човек, но…
Тогава нямаше никаква представа какво означава това. Този път беше различно. Беше си върнала паметта. Знаеше кои са хората в края на тунела. Знаеше какво вършат — как заплашват хората, които контролират.
И най-важното, този път нейните номера вече ѝ бяха подръка.