Няколко десетки движения по-късно скобата се отвори. Горивото изригна от отвърстието като гейзер, изплювайки скобата и маркуча настрани, и започна да се излива на пода на работното помещение.
Вонята на нафта изпълни синусите и дробовете на Хейгър. От нея му се насълзиха очите. От предния край на цистерната се разнесе сигнал за тревога. Приличаше на онези, които земекопните машини издават, когато вървят на заден ход, но малко по-нисък и може би с по-голяма честота. Звучеше доста тревожно.
Но съвсем не беше причина за тревога. Никога досега Хейгър не се беше чувствал толкова уверен в своята цел.
Пусна ключовете на земята и се отдалечи от цистерната, връщайки се обратно там, откъдето беше дошъл. Гейзерът от нафта го заля, когато мина под него. Не обърна внимание. Джапаше из локвите, които изпълваха всяка вдлъбнатина в бетонния под. Първите остъклени работни станции останаха от лявата му страна. Не им обърна внимание. Бързаше към една от тях, където беше уверен, че ще намери нужното.
Станцията на Коб.
Хейгър стигна до нея и мина през отворената врата. Дори на толкова голямо разстояние от цистерната тънък филм гориво вече се носеше из въздуха.
Хейгър се запъти към бюрото в далечния край на станцията. Отвори средното плитко чекмедже и видя на мига онова, което търсеше.
Обикновена пластмасова газова запалка.
Драйдън наблюдаваше Рейчъл. Беше очевидно, че вниманието ѝ е насочено някъде далеч оттук, но не можеше да каже върху кого или какво се беше съсредоточила.
Стрелбата беше спряла преди повече от минута. Оттогава в потъналата във водата кола не се чуваха повече външни шумове. Драйдън и Холи просто изчакваха, държаха Рейчъл над водата и я оставяха да върши онова, което правеше.
Изведнъж момичето примигна. Огледа се, срещна очите на Холи и след това тези на Сам.
— Това е краят на този проблем — обяви Рейчъл.
Преди някой от двамата да успее да попита какво има предвид, тя отново се отнесе нанякъде. След малко Драйдън чу шум от стъпки край езерото. Тихи стенания и окуражаващи думи. Един човек помагаше на друг да стане.
Малко след това се чу как две автомобилни врати се отвориха и затвориха. Двигателите, които досега бяха работили на празен ход, увеличиха оборотите, след като бяха включени на скорост. Няколко секунди по-късно колите вече си бяха заминали и наоколо се чуваше само жуженето на нощните насекоми в полето.
Глава 45
Фордът все още стоеше в гаража на селската къща. Вътре облякоха сухи дрехи. Макар ризите и панталоните на Холи да бяха твърде големи за Рейчъл, с навити ръкави и крачоли щяха да свършат работа. Преди да тръгнат, Драйдън извади телефона от подгизналите си панталони и направи опит да го подсуши колкото може. Машинката все още работеше. Извади списъка със скорошни обаждания и избра номера на Харис, който беше най-отгоре.
— Помниш ли ченгето, което щеше да те закопчае за пиянство на публично място — попита Драйдън — и те пусна, защото ѝ изпя "Не е ли хубава" на Стиви Уондър?
— Разбира се.
— Помниш ли точното място, където се случи?
— Да.
— Ще се срещнем там в сряда в два следобед. Доведи Марш.
— Това ли е цялото съобщение? — попита Харис.
— Златна вейка — отговори Драйдън.
Прекъсна разговора и изхвърли телефона в кофата за боклук. Холи също заряза своя. Бяха с вграден джипиес и можеха да бъдат проследени от телефонния оператор.
Беше напълно възможно и фордът да е оборудван с някакво устройство, лесно за проследяване. Оставиха го на паркинг в Топека и платиха в брой три автобусни билета.
Мястото на срещата беше кафене на брега в Галвестън, Тексас. Денят беше горещ и Мексиканският залив лежеше яркосин под чистото небе.
Петимата се настаниха на маса във вътрешния двор, далеч от останалите. Рейчъл изглеждаше плаха в присъствието на Харис и Марш. Седеше между Драйдън и Холи, като се притискаше ту в нея, ту в него.
В главата на Драйдън се въртеше една идея. Като бродница, която чука на вратата да влезе, откакто бяха оставили Канзас зад тях. Беше сигурен, че Рейчъл я е доловила, макар че се бе постарал доста да я държи на прага. Но не можеше да я крие завинаги. През следващите няколко минути вратите пред нея щяха широко да се отворят.