— Преди няколко вечери "Уестърн Дайнамикс" понесе тежък удар върху програмата си. Може би вече знаете за това.
— Не е голяма загуба за света — подхвърли Драйдън.
— Антените са затворени за неопределено време — продължи Марш. — Не знаем положението на агентите на компанията, включително групата със следващия ген — децата, на които лекарството е дадено, докато са били зародиши. Вероятно всички са изолирани някъде. Хората, които носят отговорността, не искат да включат никого към антените, докато Рейчъл продължава да съществува като заплаха. — Марш погледна към момичето, после продължи. — Трябва и тримата да разберете, че за тези хора това е само временен неуспех, а не краят на пътя. Дори това да беше така за тази фирма, щеше да се появи друга, която да поеме топката. Технологията, за която става дума тук, е като безпилотните самолети. Никога няма да се върне обратно в кутията на Пандора. Могъщите интереси, които искат да я видят развита, накрая винаги получават онова, което искат. Затова тези хора винаги ще искат Рейчъл да бъде извадена от уравнението. Сделката, която Гол се престори, че сключва с вас: да позволи генетичните промени у момичето да бъдат обърнати, вероятно щеше да бъде невъзможна за осъществяване дори ако я беше изпълнил. Не че лечението нямаше да даде резултат, а защото някой щеше да я убие, преди то да завърши.
— Ще трябва да се крие до края на живота си. Няма безопасно място за нея. Дори страни, които не екстрадират, няма да са достатъчно сигурни — вметна Харис.
Драйдън дори не си направи труда да отговори. Всичко това беше очевидно.
— Като начало — обади се Марш, — вероятно отново ще започнат издирването на човека с мръсната бомба, който по случайност прилича на теб, Драйдън.
— Как е възможно това? — избухна Холи. — Излязоха по телевизията и казаха, че заподозреният е мъртъв.
Марш сви рамене.
— Ще обявят, че са сбъркали. Не е трудно да убедиш хората, че правителството е прецакало работата. И това е само един от начините да те преследват. С времето ще измислят причина да покажат и твоето лице по новините, госпожице Феръл. Това, което искам да кажа, е, че вие тримата трябва да се покриете много дълбоко, ако искате да оцелеете. Ако си мислите за някое селце в Кот д'Ивоар, където да помагате да копаят кладенци и да преподавате английски, забравете. Трябва да изберете такова място, където не се получават западни вестници. Някъде, където няма представители на Корпуса на мира. Където не идват туристи. Вие тримата трябва да направите нещо повече освен това да изчезнете от полезрението. Трябва да изчезнете от лицето на земята. Честно казано, не съм сигурен дали това е възможно.
Драйдън имаше чувството, че чува как пантите в съзнанието му скърцат, докато онази мисъл се промъква.
Рейчъл го хвана за ръката и поклати глава. Знаеше. Разбира се, че знаеше.
— Прав си — обърна се Драйдън към Марш. — Но няма да изчезнем и тримата, а само двама.
Видя с периферното си зрение Холи да се обръща към него.
— Какви ги говориш?
Драйдън не отмести очи от Марш.
— Познаваш някои от тези хора, нали? Оглавяващите тези фирми и онези в правителството, които им служат.
Марш кимна.
— Познавам неколцина.
— Познаваш и друг тип хора в правителството — отбеляза Драйдън. — Такива, които не са изцяло корумпирани. Които не са толкова благосклонни към тези интереси. Не може да си единственият честен човек сред тях.
— Така е.
— Тогава ето какво ще се случи.
Трябваха му две минути, за да изложи идеята си. Когато свърши, лицето на Марш беше безизразно. Той остана дълго време потънал в мълчание, обмисляйки чутото.
— Край с кариерата ми, ако ти помогна да направиш това — каза той най-накрая.
— Така е — съгласи се Драйдън.
— Дори да оставим това настрана, работата е трудна.
— Ти си министър на вътрешните работи — отбеляза Драйдън. — Отговаряш пред президента на Съединените щати. Не ми казвай, че с няколко телефонни обаждания не можеш да събереш тези хора в едно помещение.
— По един или друг начин мога да го направя. Онова, което не мога, е да гарантирам твоята сигурност.
— Не се опитвам да осигуря своята безопасност — възрази Драйдън и кимна към Рейчъл и Холи, — а тяхната.
Марш сви рамене.
— На тях това ще помогне. А ти… ти може да бъдеш убит. Или затворен в "Гуантанамо". Вероятно ще ме накарат да подпиша заповедта за прехвърлянето ти в базата. Вече съм изпращал хора там.