— Аз също — отговори Драйдън, — но не мисля, че ще бъда в Гуантанамо, когато това свърши. И не мисля, че ще ме убият.
До него Рейчъл се сдържаше, но сега, когато се готвеше да го каже, стисна силно ръката му.
— А какво очакваш да бъдеш? — полюбопитства Марш.
— Примамка— отговори Драйдън. — Какво друго? Може в началото и да ме приберат за малко. Може да използват по-действени техники за разпит, и за всеки случай ще докарат четец на мисли от "Уестърн Дайнамикс". Така ще измъкнат много информация от мен, но няма да научат къде са отишли Рейчъл и Холи. Просто защото аз няма да зная. Щом тези хора разберат това, вече няма да представлявам интерес за тях. Тогава, ако са глупави, може да ме убият, но те не са. Затова онова, което очаквам да направят, е да ме изпратят да си вървя и да ме наблюдават до края на дните ми с надеждата, че някой ден Рейчъл може да се появи. — Той замълча. Сега, когато трябваше да каже последната част, му се наложи да се насили. — Но за нейно добро тя никога не бива да го прави.
Рейчъл започна да клати глава, но се спря и миг по-късно просто безмълвно се разплака. Драйдън осъзна защо: не би могла дори да протестира, за да се утешава с това. Нито пък с мислите на възрастните около масата, които я заливаха. Категоричното им съгласие с думите на Драйдън. Нямаше какво друго да направи, освен да седи и да приеме удара. Драйдън я придърпа към себе си, а тя се вкопчи в него така, сякаш се бои, че вътрешният двор ще пропадне под краката ѝ.
Повече от минута никой не проговори. После, сякаш се бяха наговорили, Холи, Марш и Харис станаха от масата, за да ги оставят насаме.
Драйдън се съсредоточи, за да попие тези мигове: Рейчъл в неговите обятия, притиснала лице в рамото му. Към тези подробности щеше да се връща до края на живота си. Трябваше да ги изживее колкото може по-интензивно, защото това беше последната му възможност.
— Знаеш, че има и друг начин — прошепна Рейчъл. В гласа ѝ освен напрегнатост и сълзи имаше и още нещо. Оттенък на острота — следа от онази друга Рейчъл.
— Знам — отговори той.
— Вместо да се крия, мога да видя сметката на тия хора. Мога да се скрия близо до Капитолия някъде във Вашингтон и да вляза в главите на всички, които помагат на тези фирми. Няма нужда да убивам. Има много други начини да прекратя техните кариери. Да ги накарам да купуват наркотици и после да бъдат заловени. Да кажат нещо лошо до включен микрофон. Да си разкъсат дрехите на улицата и да крещят срещу колите. Мога да им разбия живота на парченца, без да дори косъм да им падне от главата. Ако техните заместници се окажат същите, мога и с тях да се оправя. Мога да върша това до края на живота си.
— Няма и да е неправилно — кимна Драйдън, — защото напълно го заслужават. Но ти не заслужаваш такъв живот. — Той я отдалечи малко от рамото си и повдигна лицето ѝ към своето. Следи от остротата имаше и в очите ѝ. Призракът на онова, което е била през всички тези изгубени години. — Онова, което ти заслужаваш, е детство — продължи Драйдън. — И имам намерение да ти го осигуря.
Рейчъл кимна и примигна, защото бликнаха нови сълзи. Те сякаш измиха от очите ѝ всичко, чието място не беше там.
Глава 46
Планът се осъществи след два дни в офис сградата "Харт" на Сената във Вашингтон. Марш запази малка зала за изслушвания на петия етаж за три следобед. Час преди това съпроводи Драйдън в сградата, превеждайки го през охраната.
— Благодаря ти — каза му Сам. — Наистина заради това ще си изгубиш работата.
— Ако я изгубя, защото най-накрая съм решил да постъпя правилно, това ще ми позволи малко да поспра и да се замисля.
— Въпреки това ти благодаря. Длъжник съм ти и това не са празни приказки. Ако някога има нещо, с което да ти помогна, просто ми звънни.
— Ще го запомня!
В 2:58 часа Драйдън стоеше сам в къс коридор зад подиума на залата за изслушвания. Вслушваше се в приглушеното жужене на хората вътре. Марш беше поканил повече от четиресет човека — хората с най-голямата власт, които бе избрал. Сред тях имаше шестима сенатори, четирима членове на правителството, плюс съветниците и помощниците на всички поканени началства. Беше им казано само, че събирането е за представяне на технология, свързана със събирането на разузнавателна информация. И това дори беше истина донякъде.
2:59 часът.
Моментът беше почти наближил.
Драйдън мина през вратата и щом излезе на подиума, разговорите утихнаха. Прекоси го и застана в центъра с лице към насядалите хора. Зад него и над главата му проекционен екран показваше своята белота — първият празен кадър на една пауърпойнт презентация.