Драйдън се върна обратно в кабината. Намери Рейчъл вторачена в него с големи очи.
— Съжалявам, че трябваше да се случи — каза той.
Помисли дали да не каже повече в оправдание на действията си, но после се отказа. Тя не беше глупава, а и беше време да тръгват. Без съмнение Гол вече изпращаше всички, които можеше да вдигне на крак. Вероятно този път с нещо с криле или с витла. Единственият начин да оцелеят през следващия час беше да се измъкнат от сателитите, макар в момента Драйдън да нямаше представа как може да го направи. Каквото и да измисли, щеше да му трябва време да го осъществи, но не можеше да каже дали разполага с нужното. Включи на скорост и подкара пикапа. Този път обаче го засили със сто и трийсет. Най-високата скорост, която можеше да вдигне, без да рискува двигателя.
Стрелна поглед към Рейчъл. Тя гледаше право напред, а очите ѝ бяха пълни със сълзи. Избърса ги и каза:
— Нямах намерение да те карам да се чувстваш виновен. Ти ме защити и нямаше друг начин. Разбирам го. Онова, за което плача, е странно… и глупаво. Просто съм си такава.
— Ако искаш да говорим за това, давай.
За миг тя запази мълчание. После заговори:
— Когато ги удари странично, в малкото време след това, преди да се блъснат в мантинелата, бяха достатъчно близо, за да мога да чуя всички. В мига преди да се блъснат, всички знаеха, че ще умрат. Движеха се толкова бързо и изгубиха контрол така внезапно, че всички знаеха. Едновременно изпитваха кофти чувство. Цялата им коравина беше изчезнала, цялото им обучение, всичко. Не беше останало нищо освен страх и прозрението, че са мъртви.
Драйдън я видя да се обръща към него.
— Хареса ми — призна тя. — Хареса ми, че беше толкова зле за тях. Помислих си: Това заслужавате, надявам се, че боли. Изпитвах това чувство в продължение на секунда, после ми хрумна колко ужасно е да се мисли така. Направо ми се доповръща.
Тя отново избърса очи. Изглеждаше много нещастна.
— Ако има човек на този свят, който да заслужава да си отмъсти, това си ти — опита Драйдън да я успокои.
— Въпреки това не ми се струва правилно.
Рейчъл вдигна отново крака на седалката и положи глава на коленете си.
— Трябва да ме накараш да млъкна за малко — каза тя, — защото ти е нужно време, за да помислиш.
Драйдън кимна.
— Да, трябва ми време да помисля.
Глава 7
Компютърната зала гъмжеше от хора. Гол беше повикал още четирима инженери в помощ на Лаури да разгледат картите на градовете, които лежаха пред Сам Драйдън по магистрала 101. Беше особено важно да предвидят следващия му ход или поне да намалят броя на възможностите. Сега вече би било глупаво да се предполага, че Драйдън е наивен. Вероятно знаеше, че го наблюдават със сателити, дори след като се беше отървал от екипа на Кърен. Очевидно сега основната му цел щеше да бъде да се откачи от тях.
Едно от предимствата, от които Гол можеше да се възползва, беше степента на подобрение в сателитите през годините, след като Драйдън бе напуснал "Копой". Мирандите надхвърляха по мощност и възможности за приспособяване всичко, което е било на небето по времето, когато Драйдън бе служил. Вероятно беше намислил заблуждаващ ход и сигурно щеше да бъде достатъчно хитър, за да заблуди всеки от сателитите, с които е работил. Обаче със сигурност нямаше да успее да метне мирандите.
Беше достатъчно да не изпускат Драйдън от очи в продължение най-много на половин час и след това всичко щеше да приключи. Гол вече бе провел нужните разговори. Беше започнал да телефонира още преди бусът на Кърен да престане да се преобръща, за да започне втория си опит. След минути един АН-6 "Литъл Бърд" излетя от площадка в Лос Аламитос. Сега се носеше на север през Лос Анджелис с двеста и петдесет километра в час право към Драйдън, който се намираше на север от града и се движеше на юг.
Гол закрачи из помещението и мълчаливо се укори, че не беше изпратил хеликоптера по-рано. Още когато момичето беше избягало. Ако беше направил така, машината можеше да бъде над пикапа, когато нещата на магистралата се прецакаха. Обаче по онова време нямаше причина да мисли, че Кърен може да се провали, след като мирандите бяха открили местоположението на Рейчъл и нейния нов приятел. При целия стрес да я намерят, на Гол и през ум не му беше минавало, че екипът може да бъде победен.