Той се отпусна на креслото пред екраните, които показваха сателитните кадри. Един показваше под широк ъгъл как АН-6 прекосява Сенчъри Сити. Три други бяха насочили камерите си към бързащия пикап с Драйдън и момичето. Намираха се на километър и половина от първата възможност след Ел Седеро да слязат от магистралата. Техниците на Гол вдигнаха очи от картите, когато пикапът наближи изхода. Те бяха съставили списък от възможни цели, към които Драйдън можеше да се насочи, за да се отърве от сателитите. Общото мнение беше, че той трябва някак да слезе под земята. Например в мазето на голяма сграда или дори в някой отточен тунел. Ако избере достатъчно голяма сграда или пък сложна система от отточни тунели, ще има избор между дузина възможни изходи, някои от тях отделени на стотици метри. Гол се надяваше Драйдън да направи точно това, подведен от опита си със старите сателити, за които това би било невъзможна задача, но за мирандите — детска игра.
На мониторите фордът мина край изхода, без да завие по него. Техниците веднага елиминираха две страници от приготвените материали и съсредоточиха вниманието си върху изходите по-нататък.
Програмата непрекъснато отчиташе разстоянието между Драйдън и АН-6 — двата обекта се приближаваха един към друг със съчетана скорост от 381 километра в час. Ако Драйдън продължи пътя на юг, хеликоптерът ще го пресрещне дори по-скоро от очакваното. За съжаление беше стигнал до гъстонаселен район с половин дузина изходи през следващите няколко километра.
Гол стана и отново започна да крачи из помещението. Собствената му увереност го дразнеше. Беше убеден, че в края на краищата Кърен ще свърши работата и в резултат се забави да предприеме своята следваща стъпка. Макар да бе почти невъзможно Драйдън да успее да се скрие от мирандите, благоразумието изискваше да има някакъв план Б. Гол излезе в коридора и отново се обади на номера във Вашингтон. Отговориха на второто позвъняване.
— Ако Драйдън се измъкне на сателитите — каза Гол, — ще изчезне от лицето на земята. Не си заслужава да се наблюдават къщите на стари приятели и роднини. Той няма да направи подобна грешка и ние няма да имаме нишка, за да го пипнем.
— Какво искаш да кажеш? — попита мъжът. Сега звучеше по-разсънен. Вероятно алкохолът го беше раздвижил.
— Ако го изгубим, ще е нужно нещо крайно, за да го намерим. Ще трябва да насочим очите на цивилизования свят към него. Да направи нещо, което със сигурност ще владее заглавията с дни.
В другия край на линията настъпи мълчание. Гол си представи как мъжът се отдалечава от уши, които биха могли да чуят нещо.
— Имаш ли нещо предвид? — попита човекът от Вашингтон.
Гол помисли и отговори:
— Да, в общи черти.
— Разкажи ми.
Гол му обясни. Нарисува картината с широки мазки за трийсет секунди.
— Ако направим това и нещо се обърка — каза мъжът,
— Ще имаме големи неприятности.
— Ще имаме по-големи неприятности, ако тя се измъкне.
От другата страна отново настъпи мълчание. Гол чуваше дишането на мъжа.
— Ще говоря с Марш от "Вътрешна сигурност" — най-накрая каза мъжът. — Звънни ми, когато има някакво развитие. — После затвори, отнемайки на Гол възможността да отговори.
Той се върна в компютърната зала. Инженерите бяха развълнувани и изпращаха поредица тревожни команди на мирандите, с които разполагаха. Сега и четирите бяха насочили обективи към форда.
— Слезе от магистралата — съобщи Лаури. — Движи се към цяла група от възможни места. Най-вероятната му цел е четириетажна болница на половин километър нататък.
Една от мирандите вече бе изкомандвана да наблюдава болницата. Програмата беше извадила схемата на сградата от някаква база данни. Постройката имаше дванайсет изхода, включително подземен, който водеше по тунел към втора болница от другата страна на улицата. Тя от своя страна разполагаше със седем изхода. Между двете сгради имаше пет подземни сервизни тунела.
Другите сгради бяха също толкова сложно проектирани и нямаше как да знаят чак до последния момент коя от тях ще избере Драйдън. Обаче самият факт, че се придвижва към тях, беше добър знак. Засега правеше онова, което инженерите бяха предсказали.
— Хайде, задник — измърмори Гол, — влез в капана.
Драйдън се спускаше по почти пустите улици. Небето още беше мастиленочерно, а признаците на разсъмването сигурно щяха да се появят след около час. Пред тях стърчаха силуетите на няколко средно високи офис сгради сред простиращи се наоколо ниски постройки: магазини, ресторанти, складове.