— И?
Гол въздъхна.
— Да, знаеше нещо.
— Какво знаеше?
Гол дълго време не отговори. Далеч на югоизток от Марина дел Рей се плъзна голяма яхта и се обви в трепкащата над вълните омара.
— Какво знаеше момичето? — попита Марш отново.
Гол му каза. Когато три минути по-късно свърши, лицето на Марш беше пребледняло. Капчици пот караха бръчките по челото му да изпъкват повече.
— Това истина ли е? — попита той. — да не е само техническо предложение, разработено от някого…
— Казаха ми, че е в готовност всеки момент да се активизира. Разбираш ли защо момичето не може да бъде оставено да живее? При лошо стечение на обстоятелствата може да се намеси. Тогава ще възникнат сериозни затруднения. Денис, това е нещо много по-голямо от съперничеството между двама военни доставчици. Заповедта ми да я убия дойде от горе надолу. Трябва да я изпълня.
Марш кимна леко. Устата му потръпваше, докато се опитваше с език да навлажни устните си.
— Ще участваш ли в това? — попита Гол. — Ще ми помогнеш ли?
Марш отново кимна, този път едва доловимо. Гледаше покрай Гол към просналия се пред тях Лос Анджелис. Може би го виждаше в светлината на настъпващото.
— Тогава нямаме повече работа тук — завърши Гол. — Знаеш какво да правиш.
Не изчака другия отново да кимне, закрачи към своето беемве, запали двигателя, описа полукръг, за да поеме надолу по хълма, и изви глава, за да погледне Марш отново. Той още стоеше при перилата, изгубен в онова, което току-що беше научил. За миг Гол изпита същото притеснение, както в мига, когато Марш слезе от джипа си. Доколко този човек е реалист? Доколко е склонен да участва? В този момент Марш се обърна, изражението му беше на човек, примирил се с обстоятелствата, и закрачи обратно към колата си.
На всички се налага да го правим, помисли си Гол. Вдигна крак от спирачката, отпусна съединителя и се понесе надолу към пътя през каньона.
Глава 10
Мъжът, който стоеше зад касата в спортния магазин, разглеждаше списание с голи жени. Рейчъл всъщност не можеше да види списанието — мъжът го беше сложил зад плота, сигурно в чекмеджето, за да го скрие, но тя повече или по-малко съзираше изображенията в главата му. Моделите бяха покрити с татуировки. Кожата им беше пробита с метални халки и шипове. От време на време мъжът насочваше вниманието си към някоя жена в магазина. Рейчъл усещаше как очите му се плъзгат по гладките момичешки крака, проследявайки ги чак до подгъвите на техните шорти. Над тези изображения изплуваха мислите му: груби и прости. Приличаха повече на животински звуци. Да да, да, чукай ме, да…
Рейчъл гледаше, доколкото може, да не попада в полезрението му. Придържаше се плътно до Сам, докато той буташе пазарската количка насам-натам. Спортният магазин се намираше в Бейкърсфийлд. Беше малко след десет сутринта и през голямата витрина тя виждаше паркинга и отвъд него града. Всичко пламтеше на слънчевата светлина.
Там беше и колата втора употреба, която бяха купили малко по-надолу по улицата. Някаква "Тойота". Ар Ей Ви 4, както май я нарече Сам. Наистина не беше нова, но той остана доволен от това как върви. Бяха оставили откраднатия джип на един седмичен паркинг близо до летището и оттам отидоха пеша до втората употреба. Обаче първо се отбиха в "Пейлес", за да купят маратонки за нея. Но преди да направят каквото и да е от изброеното, преди още да стигнат в Бейкърсфийлд, бяха поели в планините на югоизток от града по един черен път. В основата на висок бор по средата на гората Сам изкопа пластмасова кутия, в която имаше три неща. Първо плик, съдържащ десет хиляди долара в банкноти от двайсет и петдесет. Следващото беше пистолет с кутия патрони. Последното беше найлонова папка с три комплекта фалшиви документи за самоличност. Всички бяха със снимката на Сам, но с различни имена.
Полезно е да имаш приятели из тъмните места, каза той.
Рейчъл го попита защо му е трябвало да крие подобни неща на това място. Той обясни, че докато бил на старата си служба, понякога работел срещу много силни хора. В един съвършен свят те никога не би трябвало да научат неговото име, но в действителност често се случвали разни неща — гадости винаги се случват, беше си казал той наум.
Искам да кажа, че не за първи път ми се налага да изчезна, обясни той.
Това я накара да се запита: не беше ли Странно, че налетя на някого — а тя буквално налетя върху му — който беше толкова подходящ да я спаси от Гол и неговите хора? Не беше ли това направо невероятно съвпадение?