Оуен нямаше и най-малка представа какво означава това.
— Знам, че не знаеш. Ще ти обясня. В училище сигурно е името хора. Които са те тормозели?
— Да.
— Обзалагам се, че на повечето у дома бащите са им сритвали задниците. Така болката е стигнала при тях. И може би те не са успели просто да я приемат, да се справят някак си с нея. Не са успявали и са идвали в училището и са предавали болката на теб. Това правят хората. Не само побойниците. Имаше и момиче, което ти харесваше, нали? Лятото преди девети клас? Кери?
Оуен отдавна беше престанал да се изненадва, че Пясъчния човек знае тези неща. Не можеш да имаш тайни от някого, който влиза в главата ти.
— Да — кимна той.
— Тя също те харесваше, нали? Нали заради това още я помниш? Защото през тези два месеца се забавлявахте заедно. Тя също като теб харесваше да работи по коли, а ти не беше толкова нервен около нея, както си с всички останали.
Да, вероятно Кери наистина го беше харесвала. Но какво от това? Какво би могло да излезе от това след време? Какви шансове изобщо имаше?
— През есента се върнахте на училище и ти прекара един ден с нея. Това се оказа достатъчно за Кери да види какво мислят другите за това. Как момичетата с хубавите дрехи ѝ се смеят, че е с теб. Как всички се смеят. А следващата сутрин, когато отиде при нейното гардеробче, за да кажеш здрасти, там бяха приятелките ѝ и тя те погледна с онова безизразно лице. Помниш ли какво отговори на твоето "здрасти"?
Да, помнеше. Никога нямаше да го забрави.
— Тя каза "да". Ти и каза "здрасти", а тя ти отговори " да " с онова безизразно лице, което всъщност казваше: Какво правиш тук? Защо си мислиш, че си достатъчно добър за мен? После се обърна и тръгна с приятелите си, и това беше.
— Защо говориш за това?
— Защото като някакъв побойник тя предаде болката на теб. Болката, която щеше да изпита, ако беше останала с теб и бе понесла всички техни закачки. Или болката, която щеше да изпита, ако те бе накарала да седнеш, за да ти обясни всичко, защото щеше да се почувства ужасно повърхностна. Най-лесното за нея е било да направи онази гримаса, да каже "да" и да си тръгне. Така за нея не е имало болка. Защото ти я е прехвърлила изцяло. Оуен, така постъпват хората. Това е оста, около която се върти земята, и ти трябва да го разбереш.
— Защо?
— Защото и ти ще го направиш. Ще предадеш своята болка на някого другиго. Днес ще научиш как се прави.
Когато след километър и половина се озова на последното възвишение, в равнината съзря зелен като лайм кабриолет. Когато наближи, видя до задната част на колата някаква черна фигура на земята. Изведнъж тя подскочи и Оуен разбра, че пред него на земята седи прегърбен мъж. Главата му се завъртя към атевето и той скочи на крака — обаче не напълно. Нещо не беше наред с този човек. Изглежда не можеше да стои изправен.
През последните метри Оуен видя какво не му е наред. Ръцете на мъжа бяха завързани и с верига заключени към бронята на колата. Глезените му също бяха вързани, но не за колата. Движеше се като риба на въдичарска корда, цялото му извито тяло се тресеше. Краката му бяха стъпили на земята, но беше извит в кръста, за да гледа как Оуен спира на три метра от него и загася двигателя на четириколесното.
— Боже мили, спасяваш ми живота — посрещна го мъжът. После кимна към атевето. — Нали имаш инструменти? Нещо, с което да се демонтира тази броня?
Когато Оуен се приближи, мъжът вече не му приличаше на мъж, а по-скоро на гимназист. Косата му беше черна, носеше шорти и тясна тениска. На един от бицепсите му беше татуирана бодлива тел.
— Няма нужда да му казваш каквото и да било — беше казал Пясъчния човек. — Няма да му помагаш.
— Чу ли? — попита момчето.
Оуен кимна.
— Нямам никакви инструменти.
— Добре, тогава просто се обади на ченгетата — Гласът му беше пълен със страх. — Онези, които направиха това, може да се върнат. Нали имаш телефон?
Оуен се вторачи в него. И в този случай нямаше нужда да си умен, за да разбереш. Знаеше само това: заровеният автомат беше оставен само за него, и този младеж, вързан за колата, също беше оставен само за него.
— Ей — подвикна момчето, — слушаш ли ме?
— Какво е това? — прошепна Оуен. Беше чул змия в своя глас.
— Заобиколи предницата на колата до вратата за пътника. На пода пред пътническата седалка има тесла.
Оуен разбра какво се очаква да направи. Заля го вълна от страх.