Сега хеликоптерът беше близо — по-близо от който и да е от хребетите, в които се отразяваше шумът от витлата от изток и запад. Заради това Драйдън по шума успя да определи местоположението на хеликоптера, тъй като, както се очакваше, светлините му бяха изгасени. Машината беше на по-малко от километър и половина в южна посока и през последната минута беше зависнала на място.
Това също можеше да се предположи.
Имаше голяма разлика между този сблъсък и онези от предната нощ: Драйдън беше разполагал с цял ден да обмисли този. От мига, когато беше избрал колибата като тяхна цел, знаеше, че нейното основно достойнство е и най-голямата ѝ уязвимост. Усамотената гора беше отлично скривалище, обаче ако се провали в тази си функция, се превръщаше в невъзможно място за бягство. В играта на котка и мишка със сателитите усамотеността е голям недостатък.
Обикновено.
Във всеки случай, сега Гол сигурно си мислеше точно това. Вероятно мислеше и за миналото на Драйдън и неговия набор от умения. Сигурно бе взел и двете предвид, докато е планирал нападението.
Затова не беше изненада, че хеликоптерът беше зависнал на известно разстояние от тях, вместо да се доближи за снайперски изстрел. На Гол се налагаше да го дава предпазливо и да предположи, че Драйдън разполага със средства да свали всеки хеликоптер, който дойде твърде близо. Една 50-калиброва карабина с уред за нощно виждане щеше да свърши работа, ако стрелецът се прицели донякъде точно. И наистина, Драйдън си беше помислил дали да не купи една. Беше се отказал поради тактически съображения. Свалянето на хеликоптера в този сценарий не беше печеливш ход.
Докато с Рейчъл тичаха, чу, че хеликоптерът отново потегли, след като на едно място се беше спуснал за около двайсет секунди. Новият му курс не беше нито към тях, нито в обратна посока. Изглежда обикаляше тяхната позиция обратно на часовниковата стрелка, поддържайки безопасното разстояние. След като мина няколкостотин метра той зависна отново. Очевидно, когато зависваше, мъже, между един и трима едновременно, се спускаха бързо по въжета. Щеше да ги разположи или в права линия, за да претърсят пустошта като ловци, подкарващи дивеча, или да ги разтовари в огромен, постепенно свиващ се кръг.
Каквато и да беше тактиката им, спускането по въжета също беше нещо, Драйдън предполагаше. Всъщност той разчиташе на това, макар планът му да не беше лишен от рискове.
Когато хеликоптерът започна отново да се движи след второто си спиране, Сам взе под внимание факта, че сега на по-малко от половин километър на земята има войници, които тичат право към тях, упътвани от сателитните инженери, които им говорят в ухото.
Улавяйки мисълта му, Рейчъл се обади:
— Мисля, че е време да отвориш раницата.
— Права си.
На екрана третият мъж се спускаше по въжето в гората. Гол наблюдаваше. Беше трудно да се различат подробностите, като се гледа под толкова висок ъгъл и с източник на топлина като хеликоптера точно над бойното поле…
— Мамка му, какво… — изруга Лаури.
Гол се обърна към екрана на неговия компютър. Лаури го почукваше, сякаш е забил.
— Какво? — попита Гол.
— Драйдън и момичето току-що изчезнаха пред погледа ми. Той натисна комутатора на радиостанцията, чрез която си говореше с войниците на земята.
— Продължавайте по вектора, но имайте предвид, че временно изгубихме обектите.
— Глупости — ядоса се Гол. — Сигурно някое дърво пречи. Мамка му, това са шибани секвои.
— Четири сателита ги следяха — възрази Лаури. — Не може и четирите да бъдат блокирани от дървета. Не и толкова дълго.
На екрана хеликоптерът отново тръгна, летейки в кръг към четвъртата точка, в която трябваше да спусне един от експертите. Останалите трима мъже продължиха своя спринт към целта в центъра, която, изглежда, беше изчезнала. С нея изчезна и спокойствието на Гол.
Специализираният магазин във Вайсейлия продаваше пожарникарско оборудване, включително двете забележителни неща, които Драйдън беше купил — едното голямо, а другото малко, всъщност най-малкото, което имаха в склада. Това бяха защитни костюми за високи температури, известни и като леярски. Бяха изненадващо леки в сравнение с възможностите си. Състояха се от няколко слоя изолация, външният беше от алуминиев плат, за да предпазва от горещината от пламъците. Материалът беше много подходящ за отблъскване на топлината.