Защитното облекло, което Драйдън и Рейчъл току-що облякоха, беше създадено да издържа на външна топлина 815 градуса по Целзий и ако имаха късмет, поне за известно време щяха да задържат вътре 37.
Носеха костюмите на обратно с цел да подсилят ефекта. Дори качулките, направени от същата материя като костюмите, имаха гъвкава пластмасова маска и можеха да бъдат обърнати. Драйдън предполагаше, че костюмите ще ги скрият както и да са ги облекли, но въпреки това имаше важна причина да ги носят на обратно: светлоотразяващите облекла бяха лоши прикрития в осветената от луната нощ. Облечени наопаки, отвън оставаше обикновена черна тъкан.
Обаче бяха ужасно неудобни за тичане. В мига, когато ги облякоха, двамата с Рейчъл хукнаха в посока, перпендикулярна на тази, която бяха следвали досега. Онези, които ги бяха наблюдавали до момента чрез сателитите и вече не ги виждаха, щяха да предположат, че са продължили в първоначалната посока или са поели в обратната. Всяка друга посока би била чисто предположение.
Те тичаха право на север към особеност в терена, която Драйдън беше избрал по-рано с помощта на подробна карта. Това беше единственият им изход, макар и много рискован.
Глава 16
Гол се беше стоварил на стола, който насмалко не изхвърли през прозореца. Вече целият екип беше в гората. Бяха се събрали на мястото, където Драйдън и момичето бяха изчезнали и където според Гол сигурно щяха да намерят минна галерия или някакъв естествен тунел. Не можеше да има друго обяснение. Обаче не откриха нищо подобно — само твърда земя, прекалено скалиста, за да се запазят отпечатъци, която се простираше с километри във всички посоки.
— Добре, нека отново повторим — каза Лаури. — По някакъв начин успяват да заблудят сателитите, макар това да не е възможно, и побягват. Изчезнаха преди дванайсет минути. Да предположим, че десет минути са нужни да минеш километър и половина…
— Направи ги седем — намеси се Гол. — Те са мотивирани.
— Това ги поставя на почти три километра от мястото, където сега е екипът, а посоката е неизвестна. Имаме кръгъл район за претърсване, чийто диаметър се увеличава с километър и половина на всеки три или четири минути…
Гол стана, отиде до работното място на Лаури, грабна комутатора от бюрото и натисна бутона.
— Приземи хеликоптера — нареди той. — Веднага. Прибери екипа и излитайте. Изключи шибаната термовизия. Щом сателитите не могат да ги видят, и ти няма да можеш. Искам всички на борда да сложите очила за нощно виждане — има достатъчно лунна светлина.
Искам всички да оглеждате гората от не повече от сто и петдесет метра височина.
Остави комутатора на място и излезе от помещението. Когато се обърна, видя Лаури да го гледа смаян.
— Сър, не знам откъде хеликоптерът да започне да търси — каза той. — В коя посока да го пратя?
— Ами измисли! — каза Гол. — Преди да получат компютри, хората са го правили.
Лаури знаеше, че не е разумно да отговаря. Затова сведе поглед в краката си, докато Гол не се обърна. След това се завъртя към екрана и извади на екрана най-широкоформатното сателитно изображение на гората. Допълнително го разшири до широчина осем километра и наложи отгоре му топографската карта.
— Да предположим, че човек като Сам Драйдън познава терена — каза Лаури.
— Добре, да предположим — съгласи се Гол.
— Също така сигурно знае, че сме блокирали местните пътища. Обаче магистрала 198 се намира на около петдесет километра оттук. Може да е решил, че няма да предположим, че ще стигне толкова далеч, и затова не сме я блокирали. Освен това е оживена. Така се увеличават възможностите да спре кола и да я завладее.
Лаури оцвети пътя на тясна рекичка.
— Леглото ѝ пресича долината и стига право до магистралата - обясни той. — Право надолу цели петдесет километра. Драйдън и момичето могат двойно да увеличат преднината си, ако тръгнат по нея. За да стигнат до нея, трябва да поемат право на север от мястото, където ги изгубихме. Вече ще са стигнали и сега ще бъдат… — Той направи сметката наум и посочи с пръст едно място на екрана. — Тук.
Вдигна комутатора и предаде указанията на пилота.