Обаче и това щеше да стане. Май се случваше в момента, предположи той, гадаейки по езика на тялото ѝ.
— Започва — каза той.
Тя кимна, раздвижи ръката си, за да може по-добре да я стисне, и силно изстена.
Прозвуча втори предупредителен сигнал освен този за превишената скорост. Този го предупреждаваше, че лети прекалено ниско за тази скорост. Той се издигна малко, докато сензорът не млъкна. До него Рейчъл започна да трепери, опитвайки се да се пребори със сълзите, но не успя.
Гол крачеше из помещението, а челото и бузите му бяха толкова потъмнели, колкото инженерите никога не ги бяха виждали.
Сателитите е лекота следяха хеликоптера. Три изображения го представяха от различни ъгли и с различна широчина. Четвъртото беше широкоформатно, за да се включи цял Фресно заедно с ивицата открито пространство, широко шейсетина километра, в северната и западната част на града. Имаше си причина за това. Имаше и други летящи обекти, които бяха под наблюдение. Обекти, които се движеха с висока скорост.
— Как се подрежда срещата? — попита Гол.
— Всичко ще бъде наред — увери го Лаури.
Гол не каза нищо повече и продължи да крачи насам-натам.
Докато гледаше към Фресно, който се уголемяваше, за да ги посрещне, Драйдън се взря в очертаващата се мрежа от улици за място, което отговаря на неговите изисквания. Трябваше да е достатъчно открито, за да може да приземи хеликоптер там, но да има и много хора. Паркингът на някой мол можеше да свърши работа. Той се озърташе за такъв, когато видя нещо по-добро.
— Обичаш ли футбол? — попита Драйдън.
— Може би — отговори момичето, — но не си спомням.
Стадионът, който ако се съди по външния му вид, принадлежеше на някоя гимназия, се простираше на половин километър пред тях. Беше осветен и в момента на него се играеше. Трибуните бяха наполовина празни. Драйдън дръпна назад джойстика, намалявайки скоростта на хеликоптера.
Петнайсет секунди по-късно бяха над игрището и лицата на всички в стадиона бяха извърнати нагоре към машината. Драйдън я стрелна надолу в бясно кацане и играчите се разбягаха като листа, издухани от въздушната струя на витлата.
— Ще те нося — обясни Драйдън — и ще те боли страшно. Но каквото и да става, притискай ръката.
Дванайсет метра до земята. Девет. Шест.
— Не знам дали може да боли повече от сега.
— Може. И ако ти се вика, викай.
В последната секунда даде газ, за да смекчи допира до земята. В мига, когато Сам усети, че колесникът е стъпил на игрището, вече беше навън и тичаше, обиколи носа и отвори вратата на Рейчъл.
— Когато те вдигна, облегни се на мен. Ще те нося с една ръка.
— А какво ще правиш с другата? — попита тя, но разбра, и то без да чете мислите му. Просто видя.
— О.
— Опитай се да видиш смешната страна.
Тя наклони тяло върху неговото, поемайки си дълбоко дъх. Той пъхна ръце под коленете и я вдигна.
Рейчъл изпищя.
Зад Драйдън половин дузина зяпачи тичаха от страничните линии към хеликоптера. Той се обърна натам и даде няколко изстрела в земята на доста голямо разстояние от тях.
Паниката понесе тълпата като приливна вълна, обърна я и я понесе назад. Реагираха и хората по трибуните, които хукнаха към големите тунели за изходите, каквито имаше на всяко ниво. Както Драйдън беше видял от въздуха, тунелите бяха достатъчно големи, за да поемат сравнително немногобройната публика, която щеше да се втурне през тях. Нямаше опасност да стане опасно задръстване, както когато хората хукнат в паника. Просто няколкостотин души тичаха към паркинга.
С Рейчъл в едната ръка, Драйдън хукна към най-близкия тунел на равнището на стадиона.
Беше почти преполовил пътя, когато земята потрепери от вибрациите на прелитащата над стадиона двойка F-18 "Хорнет". Машините прелетяха само на около трийсетина метра над горната част от трибуните. Миг по-късно последва трясъкът на преминаването на звуковата бариера, а последвалата ударна вълна изпотроши прожекторите на игрището, потапяйки стадиона в сумрак.
Драйдън си каза, че са се измъкнали на косъм. Не се съмняваше, че изтребителите щяха да превърнат хеликоптера в огнена топка, ако още беше във въздуха.
Продължи да се движи с тълпата. Тъмнината и объркването поне бяха в тяхна полза. Той държеше пистолета притиснат към страната си, готов да го вдигне, за да възпре всеки кандидат-герой, но се оказа, че не е нужно. В хаоса, който цареше в тунела, никой не го разпозна като стрелеца.
Когато минаха край телефонна кабина, той откъсна указателя от слабата му верига.