— Ти си оня тип от новините — възкликна тя.
— Аз съм типът от новините. Но каквото и да са разправяли, всичко е лъжа. Можем да ти разкажем истината — дори можем да я докажем — но първо трябва да се погрижиш за нея. Моля те.
— Защо да ти вярвам?
От вътрешността на колата Рейчъл се наведе към отворената врата.
— Намисли си едно четирицифрено число — каза тя.
Глава 19
"През последните две минути полицейски източници потвърждават, че случващото се във Фресно е свързано с тревогата, обявена от министерството на вътрешните работи, за което съобщихме по-рано през деня."
Водещата по Си Ен Ен имаше подходящо сериозно излъчване, докато четеше изреченията от аутокюто. Лекото вълнение, което прозираше в тренираното ѝ изражение, беше едва доловимо.
Драйдън стоеше във всекидневната на Дина и гледаше монтирания на стената телевизор. На екрана се виждаше въздушен кадър от футболното игрище на гимназията, а в средата на изображението — хеликоптерът. Стоеше там, където го беше приземил — перпендикулярно на петдесетярдовата линия. Оборудвани със сигнални лампи автомобили от, както изглеждаше, дузина щатски и федерални служби, бяха паркирани около игрището.
Първите десет минути, след като внесе Рейчъл вътре и след като паркира откраднатата кола при един търговски център на четири преки от къщата, Драйдън прекара в стаята за гости, докато Дина се грижеше за Рейчъл. Би ѝ ибупрофен, след това се зае да огледа подмишницата. Основните неща успя да види веднага.
— Костта е цяла. Няма увреждания на брахиалната артерия, нито на дълбоката мишечна. Изходната рана отговаря на цял куршум — няма раздробяване вътре. — Всяка нейна дума се стори на Драйдън като отговор на отделна молитва.
— Мога да я почистя и да ѝ сложа антибиотици — продължи Дина. След трийсет минути лекарствата ще са намалили малко болката — не много, и тогава ще я зашия. След това огледа Рейчъл продължително от главата до петите. Двете половини на защитното облекло лежаха на пода, дрехите ѝ бяха залепнали за кожата заради полусъсирената кръв. Дебелото защитно облекло беше задържало кръвта вътре, затова ризата и панталоните бяха напълно подгизнали.
— Докато чакаме болкоуспокояващите да подействат, ще те почистя — Тонът ѝ беше много по-мек, отколкото в началото. — Дъщерите ми са запазили доста от старите си дрехи. Ще намеря нещо, което да ти стане.
Драйдън прие това като намек да излезе от стаята. Сега, половин час по-късно, беше видял достатъчно по Си Ен Ен и "Фокс", за да е наясно какво са излъчвали цял ден.
Беше лошо.
Направо ужасно.
Основните тези, повтаряни във всеки новинарски бюлетин, бяха достатъчно ясни: на основата на още неразкрити доказателства, министерството на вътрешните работи смята, че в Съединените щати има човек с действаща радиологична бомба — така наречената мръсна бомба. Този човек има познанията и разполага с инструментите, нужни да задейства и взриви оръжието. Според правдоподобна разузнавателна информация той има намерение да го направи. Насъскващият цитат беше от самия министър: "Работим във времева рамка от може би само няколко часа. Затова всички трябва да внимават за този човек".
Името на заподозрения не се споменаваше, но имаше снимка. Цифрово съчетание — така я наричат — уж високотехнологична разновидност на полицейска скица на основата на снимки от охранителни камери, които не са показвани на обществеността.
Но снимката не беше съчетание — Драйдън я разпозна на мига. Хората на Гол я бяха свалили от твърдия диск на неговия компютър в Ел Седеро. На оригинала беше и неговата жена Триша. Няколко месеца преди да се роди Ерин, бяха предприели екскурзия до Сан Франциско. Бяха помолили един минувач да ги щракне пред Ембаркарадеро. Някой беше изтрил всичко освен главата на Драйдън, беше преработил устата му, за да махне усмивката от лицето му и да го направи безизразно. След това беше прекарал изображението през филтрите, за да го превърне в нещо, генерирано от софтуер.
Въпреки това то беше много точно. Затова не беше за чудене, че Дина го разпозна толкова бързо.
Изглежда и други го бяха разпознали. Продавачът в Бейкърсфийлд, от когото купи колата на старо. Продавачът в спортния магазин. Вероятно снимката се беше появила в новинарските емисии само няколко часа след като бяха напуснали града. От автомобилната фирма сигурно се бяха свързали с властите следобед и описанието на колата веднага е било вкарано в новините. Щом туристът я беше видял в началото на пътеката, беше логично полицията да провери няколкото постройки в околностите.