— Какво е това? — попита Дина.
Тя посочи един тъмен пиксел по средата на екрана, достатъчно черен, за да изпъква на останалия фон. Каквото и да беше, издигаше се почти точно в центъра на езерния басейн. При първия оглед Драйдън го беше пропуснал.
Започна да го увеличава, докато изпълни половината екран и той разбра какво е още преди да се разпръснат всички съмнения.
Излъчвателна антена за мобилни телефони. Постройката беше почти невидима отгоре. Само сянката ѝ върху пясъка я издаде.
— Фалшива тревога — обади се Дина.
— Не мисля така.
Тогава Драйдън ѝ разказа за пристъпа на паника, който Рейчъл получи само при вида на такава антена в Бейкърсфийлд. След това за всеки случай дръпна картата, за да се покаже отново шосето и малкото градче, струпано до най-близкия кръстопът. Отне му по-малко от минута да открие телефонната антена, която го обслужва. Издигаше се в северната част на градчето точно до отклонението за слизане от шосето. Драйдън се зае да оглежда самото шосе в двете посоки и откри още антени, които обслужваха пътуващите по него. Всички бяха разположени на стотина метра от пътя.
— Антената в езерния басейн не обслужва щатско шосе 50 или най-близкия град — заключи Драйдън, — а няма друго населено място в радиус от трийсет километра. Няма никакъв смисъл да вдигнеш телефонна антена на това място.
— Тогава какво е това според теб?
Не знаеше отговора на този въпрос. Центрира отново изображението на езерния басейн, вгледа се в него за около трийсет секунди, изправи се и се отдалечи от плота.
— Не разбирам повечето от онова, което Рейчъл казва в записа. Обаче една дума ми се стори позната. Нокаут.
— Имаш ли представа какво значи? — попита Драйдън.
— Знам и съм почти готова да заложа живота си, че е точно така.
Драйдън я изчака да продължи.
— Това не е по моята специалност - обясни Дина, — но много хора в професията са го чували. Обикновено се отнася за мишки. Нокаутирана мишка. Това означава, че са били модифицирани генетически. С една дума, някой определен ген е бил изключен. Нокаутиран.
Драйдън се замисли какво означава това. Подхождаше добре на останалото, което Рейчъл беше казала. Молекулярна биология. Намеса в РНК4. Драйдън нямаше сериозни познания в областта на науката, обаче този термин очевидно идваше от генетичните изследвания.
— Защо изключването на гени ще даде някому нови способности? — попита той.
Дина вдигна рамене.
— Защото ДНК е бъркотия. Хората я наричат хелиографско копие, но е по-скоро като рецепта, която природата бърника от няколко милиарда години. Един мой професор я описа по следния начин: стара рецепта, в която някогашни указания се зачертават, вместо да бъдат изтрити. Когато едно животно се развива така, че губи определени характеристики, както когато ние сме изгубили опашките си и по-голямата част от нашата козина, гените за тези характеристики не са били изтрити. Вместо това най-често се случва да бъдат създадени нови, които блокират старите. Тези нови гени задраскват по-старите части от рецептата. Когато нокаутираш новите гени, старите инструкции вече не са зачертани. Връщат се в играта. Разбираш ли?
Драйдън прехвърли чутото в главата си и кимна.
— Повече или по-малко.
Отиде до плъзгащата се стъклена врата в задната част на помещението. Загледа се над басейна към игрището за голф от другата страна.
— Четене на мисли — каза той.
Водни пръскачки поливаха феъруея между две дупки. Тревата блестеше на светлината от градинските лампи.
— Няколко пъти годишно ходя на конференции — обади се Дина. — Трябва да видиш презентациите, които хората правят. Има животни, на които по естествен път могат да пораснат отново крайници — например тритоните. Ампутираш предния му крак под рамото и на тритона му израства цял нов крак. Лакътната става, раменната кост, всички кости, мускули и нерви. Цялата кожа. Всичко. Винаги са можели да го правят. Има учени, които смятат, че всички гръбначни го имат в своето ДНК и могат да го правят. Включително хората. Просто има други гени, които потискат тази способност. Номерът е да бъдат открити и нокаутирани.
Драйдън се извърна от плъзгащата се врата.
— В това няма логика. Защо сме се развили така, че да изгубим подобна важна способност?
— Най-доброто обяснение, което съм чувала, твърди, че е по-разумно загубата да се приеме. Новият крайник ще бъде продължително време слаб, кожата — отворена рана, податлива на инфекции. Може би шансовете за оцеляване се повишават, ако чуканчето просто хване коричка и караш с три крайника. Как гласи старата мъдрост? Природата майка е кучка, но трябва да я обичаш. — Тя вдигна рамене. — Обаче защо еволюцията ще зареже нещо като четенето на мисли? Дори не се наемам да изкажа предположение.
4
Рибонуклеинова киселина — една от главните функции на която е копирането на генетична информация от дезоксирибуноклеиновата киселина (ДНК). — Б. Ред.