По свой начин най-странното в ситуацията беше защо Гол или който и да го е изпратил, би поверил важна работа на този човек?
Драйдън и друг път се беше оказвал под заплахата на оръжие и много повече пъти се бе изправял срещу противници, които най-малкото имаха оръжия подръка. Всеки от тези мъже, независимо от тяхната идеология, независимо от тяхното хладнокръвие или чин в обществената йерархия, беше умен. Не просто умен, а по животински умен и бърз. Това винаги се виждаше в очите. Наемниците живеят съвсем по Дарвин. Човек не среща много глупаци сред тях просто защото не живеят достатъчно дълго.
— Нищо лично — повтори мъжът в работния гащеризон.
— Не си свалил предпазителя — подхвърли Драйдън.
Онзи не се върза напълно. Реакцията му не беше особено драматична: просто наклони оръжието настрани и му хвърли един поглед. Цялото движение се състоеше в това да извие китката си. Рефлективно движение, известно като мускулна памет, в мига преди да се овладее. Цевта на автомата се завъртя може би на пет градуса встрани от Драйдън, прицелвайки се в земята на три метра зад гърба му, обаче почти веднага започна да се връща в първоначалната си позиция. Рефлективното трепване отвори прозорец от една трета от секундата.
Това беше достатъчно.
Ръката на Драйдън се стрелна назад. Движението беше толкова упражнявано и подсъзнателно като щракването на лампата в собствената му кухня. Измъкна пистолета изпод колана на панталона, изравни го и стреля два пъти.
И двата куршума улучиха мъжа в челото. Първият в средата, а вторият два сантиметра вляво. Двойната изходна рана откъсна тила на мъжа, а силата на удара запрати черепа му напред към Драйдън, сякаш онзи се опитва да удари една глава на пространството пред себе си. Той рухна с лице върху собствените си пищяли и остана неподвижен.
Драйдън направи две крачки назад, след това спринтира към хондата с всички сили.
Глава 25
Някакъв подтик или може би добрата стара параноя подсказа на Драйдън да заобиколи града. Той подкара хондата без път през равната пустиня и храсталаците в продължение на три километра, докато не стигнаха до областно шосе с две платна, което се простираше на север. Срещнаха знаци, че скоро ще се качат на щатско шосе 50. Пет минути по-късно бяха отново на него и пътуваха на изток. Не бяха продумали, откакто оставиха пикапа зад гърба си.
— Не знам — най-накрая каза Драйдън. — Представа нямам каква беше цялата тази история.
Повече от час не можа да се отпусне. По това време вече бяха на 1-70 в източната половина на щата. Стигнаха до малък град на име Съмър. От пътя изглеждаше достатъчно голям, за да има библиотека. Когато я намериха на главната улица срещу училището, паркингът пред нея беше почти празен. Това говореше добре за мястото — не беше пълно с възможни очевидци. В същото време Драйдън се питаше доколко ефективни са очилата и бейзболното кепе.
Мисълта да изпрати Рейчъл сама в библиотеката беше против всичките му инстинкти, но понякога и те бъркаха. Ако някой го разпознае и просто набере 911…
— Момиче на моите години също би предизвикало учудване — каза Рейчъл. После добави вече по-меко: — Не искам да съм отново сама.
На гишето веднага до входа имаше една-единствена библиотекарка. Тя ги поздрави делово, но дружелюбно. Драйдън кимна в отговор, опитвайки се да стои с профила си към нея. Рейчъл отговори с весела усмивка и дори ѝ махна с ръка. Това като магнит привлече вниманието на жената.
Много умно, помисли си Драйдън.
— Благодаря — каза Рейчъл, след като отминаха.
— В мислите ѝ нещо за мъжа от телевизията?
Рейчъл поклати глава.
В един от ъглите намериха маса с три работни станции. И трите компютъра бяха свободни. Доколкото Драйдън можеше да види, единственият друг посетител беше дете на около четиринайсет, което седеше в огрения от слънцето район за четене от другата страна на голямата библиотечна зала.
Издърпаха два стола и събудиха единия компютър от режима му на сън. Първият очевиден ход беше да проверят жълтите страници за Холи Феръл в Амарило, Тексас.
Нямаше резултат.
Драйдън се опита да проведе същото търсене за цял Тексас. Може би Холи живееше извън града и пътуваше всеки ден.
Никакъв резултат.
Той отвори картите на Гугъл, избра Амарило и увеличи изображението, за да открие болниците. Имаше три големи клиники и няколко по-малки частни практики, които просто носеха името на лекаря, който ги притежаваше.