Изглеждаше така, сякаш се готвеше да продължи, но се отказа. Тя отвори очи и срещна погледа на Драйдън.
— "Островът на съкровищата" — обяви той.
За малко остана загледан в нищото, после отново насочи очи към къщите на екрана. Нямаше нужда Рейчъл да бъде в къща до тази на Холи, за да може да чува нейните мисли. Можеше да го прави от две, дори три къщи по-нататък. Може би дори от другата страна на улицата.
— Интересно — отбеляза той.
Рейчъл успя да се усмихне.
Драйдън отвори един сайт за недвижими имоти, после намери страницата за Амарило, избра бутона за наеми и изтегли картата. След трийсет секунди се вторачи в къщата на Холи.
На нужното разстояние имаше три апартамента на разположение. Най-добрият беше жилище на втория етаж с външна стълба през две къщи от нейната. Така жилището на Холи щеше да се окаже на разстояние между десет и осемнайсет метра от Рейчъл.
— Кога ще сме там?
Драйдън погледна към часовника в долния ъгъл на екрана. Направи нужната сметка наум и обяви резултата:
— Около полунощ тамошно време.
Глава 26
През целия път поддържаше скорост с пет километра над разрешената. Спряха два пъти за бензин и веднъж пред магазин за железария, за да купят пила за метал. Драйдън изгуби още десет минути, използвайки инструмента за обработката на един от ключовете на връзката на Дина Собъл.
Те слязоха от 1-40 и влязоха в Амарило в 12:35 часа Централно време7. Драйдън намери тих паркинг на две преки от апартамента на Холи. Нощта беше хладна и миришеше на ресторантска храна и автомобилни газове.
— Не се оглеждай за хора, които може да ни наблюдават — предупреди я Драйдън. — Ние сме двама души, които се прибират с покупки. Нито повече, нито по-малко.
Вече се намираха на улицата на Холи и на стотина метра от мястото, което беше тяхна цел. Драйдън носеше пазарските торби, които Дина бе напълнила с покупки в Модесто. Тротоарът беше пуст и в по-голямата си част неосветен. Не се чуваше и звук в нощта, като се изключи далечното жужене на града.
Както очакваше, вратата на сградата беше заключена, но Драйдън вече стискаше преработения ключ в ръката си. Шперц, казано по-простичко. Беше изпилил ключа до пет равни зъба, които напомняха на малки гръбни перки на акула. С малко умение с този инструмент човек можеше да отвори повечето от стандартните патрони на света. Драйдън го беше използвал в дузина или повече страни, когато тихото влизане в някоя сграда беше особено важно. През годините след службата никога не беше използвал нещо друго освен патрони с дисков механизъм за своята собствена врата. Те бяха непробиваеми с шперц. Бяха и доста редки.
Къщата през две врати от тази на Холи имаше стандартен патрон. Драйдън я отключи толкова бързо, колкото би го направил с оригиналния ключ. Вратата на апартамента на втория етаж не беше по-трудна.
В жилището нямаше мебели. Заключиха вратата, без да палят лампите. Интериорът беше подобен на този в повечето празни апартаменти, които Драйдън беше виждал: новобоядисани стени и лека миризма на препарат за пране на мокети.
Миг след като влязоха и вратата беше заключена зад тях, Рейчъл отиде при източната стена — това беше най-близката точка до дома на Холи — и затвори очи. Тя стоя там, опряла пръсти в мазилката и без да продума, повече от минута.
Зрението на Драйдън започна да се приспособява към сумрака. Единствената светлина беше от редките улични лампи, която влизаше през затворените щори, и синьото излъчване на светодиодния екран на печката.
— Сигурно чуваш петдесетина човека оттам — подхвърли Драйдън.
Рейчъл кимна.
— Все едно се опитваш да различиш един глас сред тълпата.
— Късно е. Може да си е легнала да спи.
— Не мисля. Мога да чувам хората дори когато спят. Точно сега чувам цяла група в сградата до нас и неколцина, които са доста по-далеч, но в същата посока. Но между тях има голямо пространство, в което няма никого. Мисля, че това е къщата на Холи. Според мен е празна.
Рейчъл продължи да слуша и да чака.
— Понякога работното време на лекарите е доста Странно — отбеляза Драйдън. — Няма защо да се тревожиш.
Рейчъл кимна.
— Чуваш ли някого другиго? — попита Драйдън. — Някой пратен от Гол?
Дълго време Рейчъл не отговори. Той видя как лицето ѝ се напрегна.
— Не мога да кажа — най-накрая каза момичето. — Дори мислите на лошите хора през по-голямата част от времето са напълно нормални.
Тя слуша още минута, после отвори очи и се извърна от стената.
7
Стандартното време в 6-а зона западно от Гринуич, смятано от 90-и меридиан. Използва се в централните части на САЩ. — Б. Пр.