Драйдън отиде при прозореца във всекидневната. Той гледаше към улицата и отсрещните сгради. Остави щорите затворени и долепи очи до цепките между ламелите. Заемайки позиция под правилния ъгъл, можеше да види предната веранда на Холи. На площадката лежеше вестник в найлонова опаковка.
Драйдън се върна при вратата, където беше оставил покупките на Дина. Отвори торбата с марлите и дезинфектантите.
— Дай да видя ръката ти — каза той.
Беше два и четвърт сутринта. Рейчъл спеше вече цял час, свита на кълбо на пода близо до стената. Не издаваше звуци, нито правеше някакви движения — въздействието на лекарството отдавна беше отминало.
Драйдън смяташе, че усеща, когато тя сънува — от време на време хладината по слепоочията му сякаш се усилваше двойно и тройно. Вече беше свикнал да го усеща непрекъснато — чувстваше го дори когато Рейчъл спеше. Обаче тези приливи и отливи бяха нещо ново. Някакъв резултат от съня ѝ, предположи той, един вид неконтролирана дейност, като бързото движение на очите или нощен тремор.
Той гледаше към щорите, за да види светлините на фарове, и се ослушваше за спиращи коли и стъпки по тротоара. Всеки път, когато чуеше нещо такова, отиваше да погледне през прозореца. Засега нямаше никого в къщата на Холи Феръл. Вестникът продължаваше да лежи на площадката.
Вече опозна апартамента. Не му отне много време. Жилището имаше пет стаи: кухня, всекидневна, баня, две спални. Втората имаше малък балкон, на който се излизаше през плъзгаща се врата и гледаше към задния двор. На сумрачната светлина отвън Драйдън видя тясна алея, която водеше на запад, вървейки успоредно на улицата отпред. В далечния край на алеята се издигаха още няколко градски къщи, но повечето бяха безлични малки сгради, които можеха да бъдат какво ли не: фирми за продажби на недвижими имоти, туристически агенции, кафенета. Между тях имаше широки алеи, които водеха към улицата от другата страна.
Беше седнал с гръб към стената на хола. От това място, за да види верандата на Холи, трябваше само да обърне глава.
Потърка очи. От четиресет и осем часа не беше спал както трябва. Отпусна ръце на пода и отвори очи. Ако ги държеше затворени, само щеше да се почувства по-уморен.
Заслуша се в шумовете на сградата. Системата за вентилация и отопление тихо жужеше. Глухи баси от високоговорители някъде отгоре. Смехове — пияни мъже и жени.
Хората живееха.
— Минавало ли ти е през ума да опиташ отново?
Обърна се.
Рейчъл лежеше подпряла глава на здравата си ръка и го гледаше.
— Имам предвид да имаш отново семейство.
— Не знам. Предполагам, че не.
Не ѝ беше казал много за Триш и Ерин. Поне не и на глас.
— Съжалявам — извини се Рейчъл. — Не мога да не чувам мислите ти, но ако предпочиташ, може да не говорим за това.
Той поклати глава.
— Не се притеснявай.
Песента на горния етаж свърши и започна друга. Драйдън реши, че разпознава басите. Май беше "Под прикритието на нощта" на "Стоунс".
— Трябва отново да бъдеш нечий татко. Ще бъдеш добър баща. Ти си добър баща.
Тя стана, прекоси стаята до прозореца и седна до него. Облегна глава на рамото му. Минута по-късно отново заспа.
Вече беше четири без двайсет. Купонът на горния етаж беше свършил. Не се чуваше никакъв звук освен дишането на Рейчъл.
С периферното си зрение Драйдън улови слаба светлина, която се плъзна по спуснатите щори. Някаква кола намали и спря наблизо.
Той се обърна и погледна през цепнатината.
Черна лимузина. Точно пред къщата на Холи.
Двама мъже слязоха бързо от колата и започнаха да оглеждат улицата в двете посоки. Шофьорът остана на мястото си.
— Рейчъл — повика я тихо Драйдън.
Побутна я лекичко с лакът.
Тя се събуди дезориентирана. Огледа се в мрака и едва тогава разбра. Наклони глава, сякаш се ослушва, макар и не с ушите.
— Двама мъже долу на улицата — прошепна Драйдън. — Друг в колата. Чуваш ли ги?
Тя кимна.
— Има ли още някого в колата? — попита Драйдън.
Рейчъл поклати глава.
Драйдън продължаваше да ги наблюдава. Двамата свършиха с огледа на улицата. Качиха се по стълбите до входната врага на Холи, отключиха и влязоха. Сам изпита усещането, че вижда как вниманието на Рейчъл ги последва, главата ѝ леко се наклони, завъртайки се с няколко градуса.
— Мислите им са като списък за проверка — подхвърли тя. — Кухнята чиста, предната баня чиста, коридорът чист.
— Прилича на проверка по безопасността — обясни Драйдън. — Искат да се уверят, че няма никого, преди да се върне собственикът.
Холи имаше телохранители, които работеха за нея. Интересно.