Рейчъл продължи да слуша. Драйдън си представи как двамата мъже проверяват жилището стая по стая, действайки методично от долу нагоре.
Излязоха след пет минути и застанаха като постови на верандата. Единият вдигна вестника и го занесе вътре. Лимузината потегли и дълго време след това нищо не се случи.
В 4:05 според часовника на печката лимузината се върна. Един от мъжете на верандата слезе по стълбите на тротоара, за да я посрещне. Отвори задната врата на колата и оттам слезе жена. На четиресетина години. Дребничка, с миловидни черти. Макар светлината да не беше особено силна, Драйдън успя да види, че е жената от снимката на интернет страницата на болницата.
Рейчъл вече я беше засякла.
Драйдън наблюдаваше как телохранителят я заведе до входната врата. Тя влезе сама, а мъжът отново застана на поста си.
Драйдън си спомни какво каза Рейчъл предишната вечер: колко трудно е да получиш полезна информация от нечии мисли. Колко често мислите са подредени в цели свързани изречения? Колко често бяха парчета от скорошни разговори, случайни образи?
В продължение на пет минути Рейчъл не каза нищо. Понякога затваряше очи и се съсредоточаваше още по-силно.
— Пише имейл — каза тя накрая. — Медицински неща за някого на име Лейни. Не знам какво означават повече от половината думи. Мисля, че някои от тях са имена на лекарства.
Драйдън почувства как хладът по слепоочията му отново се засилва. Нямаше съмнение, че е в резултат от съсредоточаването на Рейчъл. Нищо не каза за това, дори рядко мислеше за него. Цялото му внимание бе насочено към това какво ли ще им разкрие следващият час.
— Изпрати го — каза Рейчъл.
Мълчанието ѝ продължи още една минута. Усилията да се съсредоточи сякаш я караха да изпада в транс. Клепачите ѝ почти се затвориха.
Изведнъж се отвориха широко. Тя се сепна така, сякаш някой я беше сръгал.
Драйдън не попита нищо. Просто чакаше.
Рейчъл се изправи. Отиде до източната стена, сякаш беше привлечена от онова, което чува в главата на Холи Феръл.
— Какво става? — прошепна Рейчъл.
Драйдън също стана. Точно се готвеше да се дръпне от прозореца, когато чу звук: скърцане на дърво.
Дюшеме.
Някой стоеше пред вратата на апартамента.
Глава 27
Рейчъл също го чу. Фиксирането ѝ върху мислите на Холи се прекрати, тя се обърна, вторачи се във вратата, после в Драйдън.
Драйдън се наведе и вдигна пистолета от пода, където го беше оставил. Отдръпна се от стената и се изправи на три метра диагонално от вратата. Рейчъл дойде и застана до него.
Очите на Драйдън се насочиха към отвора между вратата и прага. Сумрачната светлина от стълбищните лампи беше прекъсната надве места.
Сенки от крака. Някой стоеше там. Не се качваше към горните етажи, нито слизаше към изхода. Просто стоеше на площадката и се опитваше да не вдига шум.
За по-малко от половин секунда Драйдън обмисли възможностите. След това отхвърли всички въпроси. Нямаше време.
Помисли си: Рейчъл, върви в спалнята отзад и отвори плъзгащата се врата. Следвам те.
Тя не се поколеба. Обърна се и изчезна в мрака на коридора. Драйдън я последва, крачейки заднешком с насочен пистолет и без да изпуска вратата от очи.
Когато влезе в спалнята, чу, че плъзгащата се врата се отваря. Маратонките на Рейчъл почти не вдигаха шум по металната повърхност на балкона. Той беше по-скоро противопожарен изход, но без стълба.
Драйдън протегна ръка назад, усети ръба на плъзгащата се врата и мина заднешком през нея. През спалнята и надолу по коридора виждаше входната врата на апартамента. И двойната сянка през отвора между вратата и прага.
Топката на вратата изтрака. Рейчъл трепна от звука.
Драйдън отмести очи и огледа пространството зад редицата градски къщи, чието разположение беше проучил по-рано. Огледа сградите от другата страна и множеството алеи, излизащи между тях. Една от алеите беше по-тъмна от останалите: тесен пасаж между четириетажна къща и двуетажна тухлена сграда. Хареса му като маршрут за измъкване. Беше я харесал още щом я видя преди часове.
На дванайсет метра от него топката на вратата отново изтрака.
Драйдън прехвърли крак през перилото и стъпи на ръба на балкона с пръстите навътре между пръчките на парапета. Прехвърли и другия крак, след това махна на Рейчъл да го последва. Държеше я за здравата ръка, когато се прехвърляше.
Нещо — рамо или стъпало, блъсна силно входната врата на апартамента. Драйдън погледна надолу — плосък празен плочник на три метра под тях.