Пъхна пистолета под колана на панталона си и хвана Рейчъл за ръката.
— Знаеш ли какво ще направя? — прошепна той.
Тя кимна. Беше нервна, но готова.
Вдигна я от балкона за ръката, докато с другата стискаше парапета. Клекна, докосвайки със задник глезените си, протегна ръка колкото можеше повече надолу, докато краката на Рейчъл се озоваха на не повече от половин метър от плочника. Пусна я и чу как тя се приземи тихо. За малко загуби равновесие, но се овладя и отстъпи назад, освобождавайки място за него. Той се изправи, отблъсна се от балкона с крака и скочи, приземявайки се на плочите.
Рейчъл вече крачеше, бързайки към тясната алея, която Драйдън си беше представил. Той извади пистолета и я настигна със спринт. Точно завиха зад тухлената къща, когато чуха далеч зад тях как вратата на апартамента се пръсва навътре. В същия миг чу друг шум, който беше много по близо.
Зареждането на пушка помпа на три метра пред тях в тъмната като рог алея.
Женски глас.
— Не мърдай. Насочиш ли пистолета към мен, ще те застрелям.
Нямаше и намек за блъф в този глас.
Драйдън остана неподвижен.
Рейчъл стоеше точно до него. Всеки изстрел с помпата щеше да улучи и нея.
— Изхвърли пълнителя — нареди жената. — След това изхвърли патрона от патронника. Накрая пусни пистолета на земята.
В по-широкото пространство между редиците сгради подметки кацнаха с плясък върху плочника. Някой току-що беше скочил от балкона на апартамента.
— Направи го — каза жената.
Драйдън натисна бутона и изхвърли пълнителя, след това и патрона в патронника. До себе си чу как Рейчъл издиша дълбоко като човек, готов за най-лошото. Той пусна пистолета на земята.
Чуха се стъпки откъм входа на алеята. Те спряха извън зрителното поле на Драйдън. Новодошлият внимаваше да не застава в линията на стрелба.
Зад Сам издрънча нещо металическо.
— Обърни се към мен — каза жената с пушката помпа.
Драйдън се подчини. В сумрака видя бледия блясък на белезници. Жената ги хвърли и той успя да ги улови във въздуха.
— Сложи си ги. Ръцете на гърба.
Той още не можеше да види лицето на жената. В разсеяната светлина, която падаше от улицата, можеше да различи само Рейчъл. Зад страха в очите на момичето забеляза и силно объркване. Обаче от какво — не можеше да каже.
— Зад гърба. Направи го — повтори жената.
Драйдън закопча ръцете си на гърба. Секунда по-късно блесна фенерче, вероятно монтирано под цевта на пушката. Лъчът се плъзна по гърба на Сам.
— Обезопасен е — каза жената.
Новодошлият пристъпи във входа на алеята. Още една жена. Драйдън можа да види само силуета ѝ в местещият се кръг светлина.
Рейчъл местеше глава напред-назад, поглеждайки от едната жена към другата.
— Не мога да чуя мислите ви — каза тя. — На никоя от вас.
— Разбира се, че не можеш, скъпа — каза новодошлата. Тя хвана Драйдън за ризата и рязко го дръпна напред.
Извади го от равновесие и той падна тежко с лицето напред върху плочките. Жената седна напряко на гърба му и той чу, че нещо щракна. Вероятно малка пластмасова кутийка.
— Какво ще му правиш? — Паника изпълни гласа на Рейчъл.
— Спокойно — каза жената.
Рейчъл не се успокои. Тя изкрещя:
— Какво му правиш? — последната дума беше заглушена, защото другата жена сложи ръката си на устата ѝ.
Миг по-късно Драйдън усети игла да прониква във врата му. Чу как буталото се спуска. Почувства прилив на топлина под кожата си.
— Спри! — изпищя пак Рейчъл, която се беше измъкнала от ръката на жената. — Какво му правиш?
Втората жена вече се надигаше от него. Изправи се и помогна на първата да удържат Рейчъл в мрака. Драйдън чуваше всичко като през спускаща се мъгла. Място, където всички звуци са кухи и без източник. Почувства горещината да се разпростира от врата към скалпа му. Плочките под него се разтвориха в мрак. Приглушените писъци на Рейчъл го последваха там.
Глава 28
От време на време се чувстваше почти буден. На повърхността на съня, където можеше да чува и да усеща.
Беше в нещо като кутия. Усещаше облицовката с бузата си като гладък картон. Някой я носеше, докато нареждаше: Подпрете я с крака, леко, леко.
Нещо започна да вие. Постоянен бръмчащ звук. Като от самолетни двигатели. Не много мощни. Миг по-късно започна движение, кутията се плъзна, докато тялото му искаше да си остане на мястото. Инерция, помисли си той, а думата му се стори смешна, макар да не би могъл да каже защо. Плъзна се няколко сантиметра по картона, докато краката му се блъснаха в нещо. Няколко секунди по-късно светът сякаш се стрелна напред и се наклони до гадене. Нещо под пода избумтя глухо. Предположи, че колесниците са се прибрали. След това отново загуби съзнание.