— Те искаха хора за подслушвателни устройства — допълни Одри, — но щяха да изберат тези лица особено внимателно. Хора, подходящи за работата.
— Това ни очакваше — каза Сандра. — Като се изключи възрастта ни, нищо в тази сграда нямаше да се промени до края на нашия живот. Обаче нещо се случи. Медицинският преглед на една от жените — казваше се Ребека Грант — доведе до резултат, който никой не беше очаквал или търсил. Ребека беше бременна. Точно преди да влезе в затвора, била заченала.
Тогава двете погледнаха към Рейчъл.
Макар момичето вече да беше чуло историята, емоционалната му реакция беше очевидна. Драйдън видя как започна често да преглъща.
— Рейчъл беше родена на 1 май 2001 година — продължи Одри. — Позволиха на Ребека да я гледа там, в сектора с килиите, където бяхме и ние останалите. На учените им беше много интересно каква ще излезе. Дали ще притежава способността на майка си. Рейчъл е била зачената, преди майка ѝ да беше получила лекарствата за намеса в РНК, но те искаха да въздействат на растящия плод. Ти вече знаеш, че са ѝ въздействали, но както се оказа, не точно по същия начин както при всички останали. Рейчъл беше различна от майка си, различна от всички нас по един много важен показател.
— Който е? — попита Драйдън.
Рейчъл се обърна към него.
— Не искат да ми кажат — оплака се тя.
Глава 29
За няколко секунди в стаята се възцари пълна тишина. След това заговори Одри. Тя се обърна към Драйдън, защото очевидно Рейчъл вече беше чула гази част.
— Има неща, които не знаем как да обясним в този момент на Рейчъл, защото за нея ще бъде много трудно да ги чуе. Не само онова, което я прави различна, а и други неща. За случилото се с нейната майка. За това как се озовахме на свобода. За Холи Феръл.
— Ще ви кажем — увери ги Сандра. — И на двамата. Просто искаме първо Рейчъл сама да си спомни. — Тя погледна момичето. — Скъпа, ако се опитаме да ти кажем сега… не сме сигурни, че ще ни повярваш. Сигурно е, че няма да искаш да ни повярваш. Сигурно се досещаш, че историите не са весели.
— През последните две години ти води дневник — намеси се Одри. — Обсъждахме дали да ти го покажем, за да научиш всичко по този начин. Обаче решихме, че твоите собствени спомени ще го направят по-лесно за теб… че когато си спомниш нещата, които си преживяла, ще си спомниш и че се възстанови от тях. Това е най-доброто, което можем да направим. Обмисляхме го дълго.
— Гол знае къде живее Холи Феръл — каза Рейчъл. — Ако тя е в опасност, не искам да чакам толкова време, колкото ще е нужно…
— Холи е в опасност — призна Сандра. — Голяма опасност, но не непосредствена. Знам, че това за теб е неразбираемо, но мога да го кажа с увереност. Засега, поне през тази седмица, никой няма да я нарани.
— Откъде знаеш? — попита Рейчъл.
— Знам. Обещавам ти.
Рейчъл изглеждаше толкова безсилна, колкото Драйдън никога не я беше виждал. Не можеше да я обвинява, защото и той изпитваше същото.
— Как Гол се докопа до мен преди два месеца? — попита Рейчъл.
— Свързано е с останалото — отговори Одри. — По един или друг начин нещата, които не ти казваме… са свързани в една обща история. Очите ѝ се спряха на момичето и погледът ѝ се смекчи. — Скъпа, сигурна съм, че точно сега няма да искаш да я чуеш.
Против волята си Драйдън си помисли: А може би ти просто не искаш да я разкажеш сега.
Не можа да спре мисълта, не можеше и да я върне обратно. Видя и трите да реагират, все едно го беше казал на глас.
— Съжалявам — извини се той.
— Не си виновен ти — поклати Одри глава, — а и не си много далече от истината.
— А онази телефонна антена в пустинята? — попита Драйдън. — С каквото и да е свързана… много хора се страхуват от това.
— Те не се страхуват от кулите — обясни Одри — или от онова, за което ги използват сега. Става дума за нещо друго… и са прави да се страхуват — Очите ѝ се стрелкаха между Драйдън и Рейчъл. — Скоро ще научите отговорите. Обещавам. Повярвайте ни. Когато научите останалото, вероятно ще ви се прииска да не сте го узнали.
Мрак се беше спуснал над залива Санта Моника. Гол се бе вторачил в него от своя вътрешен двор на около километър и половина навътре в сушата и петнайсет метра над морското равнище. В западна посока на фона на лунната светлина бледо проблясваше фарът на нос Дюм. В Източна посока на трийсет километра нататък в нощната жега лежеше международното летище на Лoc Анджелис и отвъд него се виждаше оранжевото сияние на града.