Гол се отпусна на стол до басейна. На синята светлина, която се къдреше на повърхността му, той погледна подвързания документ в ръцете си. През месеците след като го прочете за пръв път, надписът на корицата му се превърна в олицетворение на стреса.
Изследователски институт за биологическа война на американската армия (ИИБВАР). Инициатива "Живи оръжия" — група 23,3. Доклад за разследване на произшествие.
Гол затвори очи и потъна по-дълбоко във възглавницата на стола. Телефонът в джоба му започна да звъни. Беше сигналът на Лаури. Гол го извади и включи, без да отваря очи.
— Сър, чикагската операция вече е готова и задействана — докладва инженерът.
Гол благодари, затвори и остави телефона върху плочките.
Преди два месеца, в дните след залавянето на Рейчъл, химическите анализи на кожата и косата ѝ бяха установили профил на замърсители, характерни за Чикаго и околностите. Хората на Гол не я бяха хванали на това място, но изглежда там беше прекарала по-голямата част от живота си. Вероятно това беше нейният дом.
Сигурно още не можеше да си спомни обратния път, но в името на предпазливостта чикагската операция вече беше пусната в действие.
Проблемът беше, че това не подсказваше предпазливост, а по-скоро отчаяние. Беше колкото смешно, толкова и умно. Фактът, че се бе хвърлил в тази посока, само усилваше усещането му, че потъва.
— Значи ще спиш в хола? — попита Рейчъл.
Драйдън кимна. Стоеше на прага на нейната спалня. Тя беше вътре, обърната към него, и стискаше трицератопса, чието име не можеше да си спомни.
— Знам, че тук съм в безопасност — каза Рейчъл, — но ми се ще да си малко по-близо.
— Площта — това е проблемът, когато притежаваш цял етаж от небостъргач — усмихна се той.
Рейчъл също успя да се усмихне. Драйдън не я беше виждал да го прави често през дългите часове от обяда насам. Дори тази усмивка се появи със закъснение от секунда или две. Рейчъл погледна към краката си.
— Цялата тази работа е плашеща — каза тя. — Толкова искам да си спомня. А сега… още го искам, но по различен начин. Като нещо, което след това ще искам бързо да забравя. — Вдигна очи към него. — Обаче човек помни вечно лошите неща, нали?
— Така е.
Тя кимна. След това пристъпи напред и здраво го прегърна. Постоя така доста време, после му пожела лека нощ и затвори вратата.
Гол запрелиства доклада и накрая стигна до частта, където винаги се спираше. Тя беше озаглавена РЕЙЧЪЛ ГРАНТ. Плъзна връхчетата на пръстите си бавно по двете думи, сякаш можеше да се пореже.
Одри изчака Драйдън да се махне от източния коридор и да отиде във всекидневната. Тя излезе от спалнята си и отиде в тази на Сандра, вмъкна се и затвори вратата зад гърба си.
В мрака Сандра стоеше пред прозореца и се очертаваше като силует на фона на нощното небе и блясъка от светлините на кея на езерото Мичиган. Одри се приближи към нея.
— Боли ме, че не ѝ казахме истината — каза Сандра.
— Това няма да продължи дълго. Само още няколко дни.
— Какво смяташ, че ще стане, когато започне да си връща способностите?
Одри се изсмя. Смехът ѝ беше кратък и студен, но нелишен от веселост.
— Интересно. Меко казано.
Гол прелистваше бавно страниците, посветени на Рейчъл и всичко, което беше направила в краткия си живот. На някои от тях имаше цветни снимки. Гол имаше здрави нерви за подобни изображения, но тези го докарваха до границата на неговите възможности. Въпреки това ги разгледа една по една.
След последната затвори доклада. После го остави на плочките до телефона. И както винаги дотогава, ръката му трепереше.
ТРЕТА ЧАСТ
ЛУСЕРО
Остави ни сами. Кое е това, което ще остане? Всичко ни се отнема и се превръща в участ и дял от ужасното минало
.8
Глава 30
Драйдън се събуди в дълбините на нощта. За миг беше сигурен, че нещо го е събудило — звук или проблясване на светлина, обаче с отлитането на секундите това впечатление избледня.
Стана от дивана, взе пистолета от края на масата и направи бърз обход на всекидневната, трапезарията и кухнята. Беше четири и петнайсет и всичко бе наред.
Отиде при южните прозорци. Тук градът беше потънал в най-дълбокия си сън, улиците по-пусти от всякога, небостъргачите тъмни, само маяците на покривите им просветваха мързеливо.