Единственото, което изглеждаше будно, беше силна бяла светлина, монтирана на радиоантена на върха на най-високия небостъргач — Уилис Тауър, както го наричаха днес. На сънливия градски фон тази точка светлина, най-високата на хоризонта, пронизваше мрака с бърза и пулсираща трескавост. Все едно нещо в електротаблото на сградите беше изгоряло. Нещо в тази светлина привлече вниманието на Драйдън, подобно на лице в тълпата, което не можеш да свържеш с определено име. Колкото повече я изучаваше, толкова по не на място му се струваше. Беше повече от три пъти по-ярка от всички останали светлини в Чикаго.
Драйдън се обърна и погледна стената и дивана зад гърба си, окъпани в градското сияние. Премигващата бяла светлина беше достатъчно ярка, за да изпъкне сред него, запращайки при всяко премигване сенките от рамките на прозорците напряко на помещението. Светлината го беше събудила.
Отново се вторачи в нея. Логиката му казваше, че се вманиачава заради нещо безсмислено. Беше се събудил дезориентиран и преценката му бе неуравновесена. Въпреки това продължи да гледа. В този момент осъзна най-странното: неканени букви и думи започнаха да се оформят в съзнанието му. Представяше си как изскачат пред него на бележник — визуализацията, която винаги беше използвал, когато дешифрираше морзовата азбука… Осъзнаването го удари като плисната струя ледена вода.
— Как, по дяволите? — прошепна думите неволно. Светлината на върха на радиоантената предаваше съобщение. Не с морзовата азбука, а с шифрована разновидност, която Драйдън и хората му бяха разработили за себе си по време на "Копой". В ситуации, при които предаванията бяха много рисковани, използваха ръчни инфрачервени излъчватели, за да си предават съобщения с този код. Като допълнителна предпазна мярка, съществуването на този шифър никога не беше официално документирано.
Само човек от неговата част можеше да го е доставил на човека, програмирал тази светлина.
Сега, когато Драйдън започна съзнателно да разкодира съобщението, всички останали мисли изчезнаха. Думите се появяваха пред вътрешното му зрение една по една на всеки няколко секунди.
ВИДЯХ — ДОКАЗАТЕЛСТВАТА — МАХНИ — СЕ — ОТ— ТЯХ — И — ЕЛА — ПРИ — ХОРАТА — НА — ГОЛ — В
— ОФИСА — НА — ОХРАНАТА — НА — УИЛИС ТАУЪР
— ИЛИ — ИМ — СЕ — ОБАДИ — НА — 062–585 — 0184
— НЕГОВИТЕ — ХОРА — НЯМА — ДА — ТЕ — УБИЯТ
— МОЛЯ — НАПРАВИ — ГО — ОЩЕ — МНОГО — ЖИВОТИ — СА — В — ОПАСНОСТ — ЗДРАСТИ — САМ –
АЗ — СЪМ — КОЛ — ХАРИС — ЗЛАТНА ВЕЙКА — ПОМАГАМ — НА — ХОРАТА — НА — ГОЛ — СВЪРЗВАМ
— СЕ — С — ТЕБ — МОМИЧЕТО — НЕ — ЗНАЕ — КОЕ — Е — В — ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ — ИМА — СПОСОБНОСТ
— ПО-ГОЛЯМА — ОТ — ЧЕТЕНЕТО — НА — МИСЛИ — ИЗПОЛЗВАЛА — Я — Е — ДА — УБИВА — НЕВИННИ — ХОРА — ДВЕТЕ — ЖЕНИ — СА — Я — НАКАРАЛИ — ДА — ГО — НАПРАВИ — ВИДЯХ — ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
— МАХНИ — СЕ — ОТ — ТЯХ — И — ЕЛА — ПРИ — ХОРАТА — НА — ГОЛ — В — ОФИСА — НА — ОХРАНАТА — В
— УИЛИС ТАУЪР — ИЛИ — СЕ — ОБАДИ
Драйдън стоеше там вторачен, когато започна ново излъчване на съобщението. Усети как съзнанието му се опита да се справи със ставащото… и се отказа.
Искаше да се наложи. Да го остави да изчезне. Искаше да повярва, че е капан, номер, че Коул Харис е бил подмамен да участва. Коул беше умно момче, но всичко е възможно. Гол също беше умен тип.
Съобщението започна отново да тече. Драйдън опря ръка в стъклото, за да запази равновесие. Затвори очи. И през затворените клепачи продължаваше да вижда проблясванията.
МОМИЧЕТО — НЕ — ЗНАЕ — КОЕ — Е — В — ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
В съзнанието си видя Одри и Сандра на масата в трапезарията.
Просто искаме първо Рейчъл сама да си спомни. Скъпа, ако се опитаме сега да ти кажем… не сме сигурни, че ще ни повярваш. Сигурно е, че няма да искаш да ни повярваш.
ИМА — СПОСОБНОСТ — ПО-ГОЛЯМА — ОТ — ЧЕТЕНЕТО — НА — МИСЛИ
Рейчъл беше различна от майка си. Различна от всички нас по един много важен начин.
ИЗПОЛЗВАЛА — Я — Е — ДА — УБИВА — НЕВИННИ
— ХОРА — ДВЕТЕ — ЖЕНИ — СА — Я — НАКАРАЛИ — ДА - ГО - НАПРАВИ
По дяволите, какво означаваше това? Как е възможно каквато и да е принуда да накара Рейчъл да убива хора?
ВИДЯХ — ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.
Драйдън отвори очи и се отблъсна от стъклото. Стига се е опитвал да разбере нещо, което не би могъл да знае. Животът го беше научил, и то по трудния начин, да действа само според това, което знае.
Не можеше да си тръгне оттук без Рейчъл.
Това го знаеше.