— Не — прошепна тя. — Не, това не може да е вярно. — Тя клатеше глава, прекалено разтърсена, за да заплаче веднага. — Дори не си мисли такива работи.
Той сложи ръка на рамото ѝ.
— После ще изясним всичко — прошепна. — Сега просто трябва да се махнем оттук. Хайде.
Тя, изглежда, не го чуваше. Продължаваше да осмисля нещата, които не казваше на глас. Най-накрая заговори:
— Не си сигурен дали съм истинска? — попита тя. — Смяташ, че съм някой лош човек?
Той коленичи пред нея и я погледна в очите.
— Ти си момичето, което ми спаси живота. Знаеш това, нали? Преди да се появиш, бях жив мъртвец. Ти промени всичко. Как едно момиче, което не е истинско, би могло да направи това? Вярваш ли ми?
Рейчъл бързо кимна.
— Тогава ми се довери и за това — каза Сам. — Ти си това, което си в момента, и ще намерим начин да продължи така. Но първо трябва да се махнем от това място. Съгласна ли си?
Тя кимна отново, хвана го за ръката и прехвърли краката си на пода.
Двамата бяха направили само няколко крачки, когато Драйдън усети хладината по слепоочията му да се усилва.
Една от другите или двете заедно се бяха приближили към това помещение.
Глава 31
Драйдън спря толкова рязко, че Рейчъл се блъсна в него и почти изгуби равновесие. С едната ръка я дръпна да се изправи, а с другата насочи пистолета към вратата на спалнята.
След секунди усещането за хлад по слепоочията му отново се усили. Той си представи Одри и Сандра в коридора не много далеч от вратата. Рейчъл сложи ръка върху неговата не за да я натисне надолу, а за да го помоли да премисли.
— Ами ако не е вярно? — попита тя. — Нека поговорим с тях. Можем да разберем нещо.
В този момент точно пред вратата се чу гласът на Одри.
— Сам, не е вярно. Помисли. Има ли нещо, което Гол не би направил, за да стигне до нас?
— Знаем, че си объркан — обади се Сандра. — В твоето положение всеки би се объркал. Точно затова Гол го прави. Номерът е да те принуди да почнеш да се съмняваш.
— Помисли малко — заговори Одри отново. — Тук разполагаме с всякакви оръжия. Сигурна съм, че го знаеш. Ако бяхме лоши, нямаше ли да те убием много преди това?
Драйдън обмисли казаното, но техните доводи не бяха напълно необорими. Разбира се, че можеха да го убият, но досега нямаше причина да го правят. Не беше заплаха за тях и като хора, които могат да четат мисли, щяха да бъдат достатъчно рано предупредени, ако някога се превърне в заплаха. Винаги щяха да разполагат с възможност да го убият, преди да предприеме нещо против тях.
Той се готвеше да каже това, което се въртеше в главата му, но се спря. Те вече бяха чули неговите мисли.
— Сам… — започна Сандра. Гласът ѝ беше мек и съчувствен. Не думите, а тонът ерозира ръбовете на неговата предпазливост. Той продължаваше да държи пистолета насочен към вратата. Кой знае какво бяха насочили те от другата страна към нея.
У него започна да се заражда една идея.
Преди да успее да изкристализира в думи, преди двете жени да успеят да я разберат и реагират, Драйдън се хвърли напред, сложи рамо на скрина на Рейчъл и го бутна. Той падна на пода и се плъзна напред. Драйдън се възползва от инерцията и го тласна по мокета, за да се блъсне с приятен бумтеж във вратата.
Сега вече нямаше да могат да минат през нея толкова бързо, за да му се нахвърлят, а през стената очевидно не можеха да стрелят, защото Рейчъл беше тук.
— Ако казвате истината — подхвърли Драйдън, — докажете го. Дайте ни дневника на Рейчъл. Плъзнете го под вратата покрай скрина. Ако съм сбъркал, ще ви се извиня хиляда пъти.
Застанала до него, Рейчъл се напрегна в очакване на отговора.
И той дойде: шумът от зареждане на пушка помпа.
Момичето реагира, сякаш го бяха пронизали. Тръшна се тежко на пода и прегърна крака на Драйдън за опора. Със свободната си ръка той взе нейната и я стисна силно.
Надяваше се онези двете да усещат омразата му към тях през вратата като острието на нож.
— Рейчъл — това е само временно — подвикна Сандра. От гласа ѝ бяха изчезнали всички нотки на задушевност. — Когато си спомниш коя си в действителност, ще се смееш на случилото се.
Рейчъл неочаквано скочи на крака. Изненада Драйдън и успя да грабне пистолета от ръката му, насочи го към вратата на височината на гърдите си и натисна спусъка. Пусна поредица от три куршума през вратата и стената около нея, преди Драйдън да успее да си го върне. Чу как в коридора някой се стовари на задника си, бълвайки ругатни, и пушката издрънча върху широкия перваз. Секунда по-късно усещането за хлад по слепоочията му намаля. Изглежда двете жени се бяха оттеглили надолу по коридора.