— Не бива да правиш това — каза той. — Не бива да се предаваш. Иначе го правиш и за двама ни, разбираш ли?
— Ако се измъкнем — каза Рейчъл — и се превърна в моето друго аз… може да съжаляваш за този миг. Че си избрал да ме спасиш.
— В никакъв случай.
Той задържа погледа ѝ малко по-дълго, като се надяваше да види в очите ѝ малко решителност. Тя пое дълбоко дъх и кимна. Сега изглеждаше по-силна, но съвсем малко.
— Да се махаме оттук — каза Драйдън.
Водещият хеликоптер беше на двайсет секунди полет от тях.
В коридора една от двете жени все още стоеше на пост. Драйдън беше чул другата да притичва край вратата, за да се увери сама, че идват хеликоптери. Която и да беше останала в коридора, щеше да направи своя ход няколко секунди преди малките машини да достигнат обхвата на снайперските карабини. Нямаше да има друг избор, ако искаше да запази живота на Рейчъл.
Това можеше да се случи всяка следваща секунда.
Очите на Драйдън уловиха дълга вертикална пукнатина във вратата на спалнята от удара със скрина.
Не мисли. Направи го. Сега.
Обърна очи към южните прозорци. Представи си как разбива с изстрели стъклото и се хвърля в бездната.
Рейчъл трепна като убодена, реагирайки на тази мисъл. Инстинктивно протегна ръка, за да го спре.
Драйдън я отблъсна и продължавайки да се съсредоточава върху плана да излезе през прозореца, се обърна и вместо това спринтира към пукнатата врата на спалнята. Имаше само толкова пространство, колкото малко да се засили. Той прескочи скрина и протегна крак напред, използвайки инерцията на тялото си. Кракът му докосна вратата и я проби като ледена покривка, профучавайки през нея. Движението беше ужасно тромаво. Но Сам не държеше на равновесието, пренебрегна всичко освен пистолета и посоката, в която трябва да сочи.
Коридорът беше тъмен като рог. Още докато падаше, той стреля и в мига, когато блесна дулният пламък, видя Сандра, застанала на три метра от него с пушка в ръка — G-36. Обаче не я беше насочила. Изглеждаше силно объркана — явно отвличането на внимание, колкото и да беше грубо, беше сработило. Тя беше уловила картината как той се хвърля от прозореца — същата, която беше видяла и Рейчъл.
Драйдън се приземи приведен, смени прицела в мрака към мястото, където беше зърнал лицето на Сандра, и пусна колкото можеше по-бързо три куршума един след друг.
Сред ярките проблясвания като от светкавица на фотоапарат видя смъртта. Три снимки в пълен мрак и Сандра получи куршум в шията, скулата, челото.
Срина се като изпусната марионетка.
Драйдън чу зад гърба си писък. Не беше Рейчъл. Одри. Откъм Южната страна на апартамента. Той се хвърли към не съвсем лекия автомат, заопипва за него в мрака и го измъкна от ръцете на Сандра. Вдигна го на позиция за стрелба към южния край на коридора, където имаше достатъчно светлина от града, за да се види, че там няма никого.
На прага се показа Рейчъл. Драйдън пристъпи към нея, но се спря. В краката му беше издрънчало нещо метално. Изведнъж се сети, че вече беше чул този звук, когато Сандра беше рухнала на пода, но не бе обърнал внимание. Той заопипва за монтирано под цевта фенерче и го светна.
Сандра носеше парашут.
Изгаси фенерчето и отново погледна към южния ъгъл. Все още нямаше никого. Одри сигурно не беше толкова глупава, за да се приближи оттам. Нямаше нужда и да чете мислите му, за да знае, че сега автоматът е у него. Леко развеселен, Сам осъзна, че четенето на мисли от Одри му дава леко тактическо предимство. В момента чувстваше само Рейчъл да ръчка из съзнанието му и щеше да усети промяната веднага, щом Одри приближи достатъчно близо до ъгъла.
Обърна се в другата посока — северния край на коридора. И той бе осветен от блясъка на хоризонта през прозорците на библиотеката. Сигурно Одри се готвеше да заобиколи, за да нападне от тази посока, обаче това щеше да ѝ отнеме минута или малко повече. Писъкът ѝ преди няколко секунди я беше позиционирал в южния край.
Прозорците в спалнята на Рейчъл започнаха да бучат, когато първият хеликоптер наближи. Драйдън погледна през вратата и видя водещата машина да прелита над покрива на бялата мраморна постройка на една пряка южно от тях.
— Вземи това - каза и подаде на Рейчъл пистолета. Имаше още два патрона. Той кимна към северния край на коридора. — Ако видиш нещо да се движи, стреляй по него.
Тя кимна и вдигна оръжието. Драйдън приклекна над Сандра, насочил автомата и очите си към южния ъгъл. Взе да сваля опипом парашутната сбруя от трупа ѝ.
Два екрана в компютърната зала показваха кадри от камерите върху каските на снайперистите в Спароу-четири-едно, първата от двете машини, която току-що беше зависнала близо до Южната фасада на небостъргача.