Гол наблюдаваше как гледните точки се плъзгат по фасадата от стомана и стъкло.
Чу се гласът на пилота от говорителите.
— На равнището на целта не се забелязва движение.
Над и под осемдесет и третия етаж всички живеещи там бяха по прозорците, събудени от зависналата машина. Пилотът насочи лъча на прожектора към етажа, който изглеждаше изоставен, плъзгайки го по Южната страна. Като че ли нямаше никого.
— Спароу-четири-едно, направи една бавна обиколка на сградата — нареди Лаури. — Трябва да са някъде вътре. Съседите са се обадили да съобщят за изстрели. Спароу-четири-две, разположи хората си.
— Разбрано, край.
На спрелия кадър от "Миранда" се виждаше как вторият хеликоптер пристига на мястото. Гол видя как заема позиция над югозападния ъгъл на покрива. "Литъл Бърд" нямаше нужда от хеликоптерна площадка, за да кацне. Беше конструиран да разтоварва хора на покриви в страни, където стандартите в строителството не се спазваха много строго.
На картината от сателита не се видя кога точно хеликоптерът е кацнал, но изведнъж екипът от четирима специалисти изскочи от транспортния отсек и се затича по покрива. Стигнаха до входа към стълбището и спряха за малко. Блесна ярка светлина, докато прогаряха бравата, след това влязоха.
Драйдън освободи последната ключалка и измъкна сбруята от Сандра. Изправи се, без да отмества цевта на автомата от близкия ъгъл. Все още нямаше следа от Одри както пред очите, така и в главата му.
Вече чуваше ясно хеликоптерите. Първият обикаляше сградата по посока на часовниковата стрелка, придвижвайки се по западната страна на фасадата. Вторият, който малко преди това се беше спуснал на покрива — турбините му изпращаха вибрации надолу по сърцевината на сградата — сега даде газ и отново се издигна във въздуха. Екипът, който беше стоварил на покрива, щеше да бъде тук, в апартамента, след не повече от четири минути. Щяха да проникнат през тавана, ако се налага.
Обаче щяха да закъснеят с три минути и половина.
Драйдън си надяна парашутната сбруя с лекотата на навика, като набързо нагласи стегнатостта на коланите. Кимна на Рейчъл. Тя неохотно свали пистолета и влезе в спалнята. Той я последва.
— Трябва само да се държиш — обясни Сам. — Ще ме прегърнеш през врата и с ръце ще стиснеш китките си колкото може по-силно. Не мисли за нищо друго, освен за това да се държиш здраво.
Тя кимна, макар че вече бе уплашена до смърт.
В този миг силна хладина се разля по Драйдъновите слепоочия като докосването на ледени висулки. Одри. Вече беше наблизо и бързо се приближаваше. Решителна и безразсъдна.
Рейчъл разбра. Тя го прегърна през врата и краката ѝ се отлепиха от пода. Драйдън свали предпазителя на G-36, бутна го на автоматична стрелба с палец и поръси южните прозорци с куршуми. Стъклата се пръснаха и цяла завеса от отломки заваля от рамките, докато той се втурна натам. В помещението вятърът нахлу като морска вълна, зави косата на Рейчъл около лицето му и запрати към тях парченца стъкло. На две крачки от прозореца Сам захвърли оръжието, прегърна Рейчъл с две ръце и се гмурна в бездната.
Глава 33
Градът. Вън от него и над него. Светлини, прозорци и улици се въртяха с писък във въздушния тунел на нощния въздух. Небостъргачът до него изпълваше света. Хеликоптерите блъскаха мрака с перките на витлата си.
Сетивата на Драйдън се успокоиха. Обърна глава, за да изправи въртенето на тялото си, и впи очи в небостъргача за отправна точка. Двамата с Рейчъл бяха паднали десет етажа, а им оставаха може би още седемдесет. Той свали едната си ръка от Рейчъл, дръпна връвчицата, за да освободи малкия пилотен парашут, после я прегърна отново здраво, преди да усети как въжето се опъва и измъква главния парашут от раницата.
Секунда по-късно каишите на сбруята извиха раменете му назад и свистенето на въздуха престана. Нощта стана отново тиха, като се изключат хеликоптерите, които обикаляха небостъргача високо над тях.
Сега се рееха. Положението им беше измамно спокойно. Драйдън погледна нагоре към купола на парашута и веднага схвана какво става. Вятърът ги тласкаше към небостъргача.
— Ще можеш ли да се държиш, ако те пусна? — попита той.
Рейчъл кимна, притиснала челото си в челюстта му, и затегна хватката на ръцете си около врага му.
Драйдън я пусна и хвана въжетата за управление на парашута, залепени със самозалепващи се лепенки за каишите на сбруята над раменете му. Дръпна дясното въже и почувства как куполът реагира, завъртайки се рязко срещу часовниковата стрелка, залюлявайки него и Рейчъл навън като махало. След секунди се отдалечиха от сградата и полетяха достатъчно бързо, за да не са подвластни на вятъра.