В това сравнително спокойно положение Драйдън започна да обмисля положението. Щяха да са им нужни деветдесет секунди или повече, за да стигнат до улицата. Дотогава от хеликоптерите щяха да забележат парашута и да докладват на екипите на земята, които Гол сигурно беше изпратил. Драйдън още не бе завършил мисълта си, когато от юг се показаха три коли, които започнаха да слаломират между рядкото движение по Мичиган Авеню. Дори не беше нужно да изказва предположение: тези екипи щяха да са паркирали пред" Хенкок" много преди той и Рейчъл да стъпят на земята.
Драйдън започна да търси други възможности. Белият мраморен небостъргач се издигаше от основа, която беше по-широка от него — десететажна сграда, заемаща цяла пряка. Покривът ѝ в основата на небостъргача предлагаше широка и лесна зона за кацане, но и нещо по-важно — тактическото предимство на самата сграда. Сред лабиринта на нейния интериор той и Рейчъл щяха да имат поне известен шанс да избягат от хората на Гол. Разположението сигурно включваше най-малко две или три подземни нива с възможности за измъкване през тунели за обслужване, през които нито сателитите, нито хеликоптерите можеха да ги проследят.
Ъгълът на спускане на парашута вече ги носеше към този покрив. Бяха на около минута над него и щяха да кацнат по времето, когато наземните екипи на Гол пристигнат, или малко по-рано. Може би щеше да се получи.
В този миг куполът на парашута се освети ярко, а далече под тях на улицата се очерта кръг светлина от прожектор. Някой от хеликоптерите ги беше забелязал.
Изведнъж останалите шейсет секунди, които им трябваха, за да стигнат до покрива, му се сториха часове. Времето беше достатъчно за хеликоптера да направи много повече, отколкото да докладва за тях. Можеше спокойно да ги нападне.
Драйдън чу как оборотите на турбините се променят и кръгът от светлина на прожектора се измести. Хеликоптерът се спускаше към тях.
Минутата нямаше да свърши работа. Сам протегна ръка над главата си, хвана три от въжетата на парашута и силно ги дръпна. Резултатът беше незабавен. Куполът отчасти рухна, изхвърляйки въздуха, и двамата с Рейчъл започнаха да падат два пъти по-бързо от обичайното, като същевременно се въртяха бързо около оста си.
Въртяха се и вече не се рееха. Не се движеха на юг към покрива на бялата сграда далече под тях. Докато се въртяха, отново останаха на милостта на вятъра. Пак ги тласкаше на север към фасадата на "Хенкок".
Трябваше да вземе решение: още колко да падат по този начин, преди отново да напълни купола с въздух и да се опита да планира към покрива на бялата сграда? Преди Драйдън да успее да реши, ги хвана порив на вятъра. С всяко завъртане виждаше отново "Хенкок" и всеки път небостъргачът му се струваше все по-близо. И то доста. Щяха да се блъснат в него. Той пусна въжетата и прегърна Рейчъл колкото може по-силно. Куполът се напълни с въздух и парашутът спря да се върти само на няколко метра от фасадата на небостъргача, обаче продължаваха да се приближават към нея с около трийсетина километра в час. Драйдън имаше само време да си каже, че това е скоростта, с която може да спринтира на земята. Което означаваше, че все едно спринтирайки с пълна скорост, се блъсва в стена. Завъртя се, за да приеме удара вместо Рейчъл, и напрегна мускули в очакване.
Почувства се така, сякаш го беше ударил автобус. Всяка негова става изстена. Рейчъл изгуби хватката си около врата му и за миг — мига, който имаше значение — инерцията превърна нейните трийсет и шест килограма в двеста и петдесет и тялото ѝ беше изтръгнато от неговите ръце. Цялата болка изчезна от съзнанието на Драйдън под въздействието на адреналина. Ръцете му се стрелнаха към нея, усети един от ръкавите — за една ужасна част от секундата си представи, че в ръцете му остава само ризата, докато тя продължава да пада — но тогава пръстите му се сключиха около китката ѝ.
Сега се плъзгаха надолу по стъклената фасада, очите ѝ гледаха нагоре към неговите — ококорени и напрегнати. Под нея беше бездната — имаше поне четиресет етажа до земята.
Но под тях имаше и нещо друго, което се носеше бързо към тях: хоризонталната част от прочутите външни опори на сградата. Имаше и диагонални греди, които ги пресичаха и образуваха формата X. Имаше и странични греди, които минаваха през тях. Една от тези плоски греди образуваше перваз, широк може би четиресет и пет сантиметра, който лежеше на десетина метра от местоположението им в момента. Десетина метра, които бързо намаляваха. Драйдън вдигна очи и видя причината за тази скорост: от допира в сградата куполът на парашута беше отчасти пропаднал навътре, губейки така почти половината си площ.