Шест метра до перваза.
Три.
Драйдън издърпа Рейчъл нагоре, прегърна я пак, отново с цел той пръв да поеме удара, макар че в този случай това едва ли би помогнало. Двамата се стовариха надолу в преплетена маса и неговото тяло само малко омекоти удара за Рейчъл. Той я чу как издиша дълбоко заедно с него. Притисна я силно към себе си, за да не изхвръкне в отвореното пространство.
Тя отвори очи, но ѝ трябваха няколко секунди, за да успее да ги фокусира върху него, макар че лицата им почти се докосваха. За миг успя да се задържи в съзнание, но след малко припадна.
Изпразненият от въздух парашут падна край тях, плющейки безполезен на вятъра. Секунди по-късно започна силно да трепери под въздействието на съвсем различен вятър, който идваше отгоре — въздушната струя от витлата.
Драйдън погледна над главата на Рейчъл и видя АН-6 точно над тях. Спускаше се, планирайки на десетина метра встрани от тях, и изпълни всичките му сетива. Дори усети вкуса на отработилите газове. Машината се завъртя, за да осигури на снайпериста върху лявата ска линия за стрелба. Мъжът беше достатъчно близо, за да се погледнат с Драйдън в очите, преди да вдигне оръжието.
Сам предположи, че Рейчъл ще бъде първата мишена, и понеже не искаше да прекара последните си мигове облян в нейната кръв, я притисна към себе си и я завъртя отвътре. Обърна гръб на хеликоптера, за да я прикрие. Това нямаше да я спаси, но щеше да им се наложи да застрелят първо него. Той огледа лицето ѝ, попивайки за последен път всяка подробност. Дори със затворени очи тя беше най-красивото нещо, което беше виждал в живота си. Целуна я по темето. В стъклото на небостъргача се отразяваха хеликоптерът зад него и мъжът с пушката. Лещата на оптическия мерник проблесна.
В този миг някъде от висините нещо се понесе с писък надолу, оставяйки дълга следа от пара. Превърна хеликоптера в огнено кълбо, запращайки го надолу като играчка, ударена от боен чук. По сградата, осветявана от призрачните пламъци на падащия хеликоптер, се посипаха отломки.
— Мамка му, какво се случи? — изкрещя Гол.
Пилотът на Спароу-четири-две крещеше нещо за ракета и на изображението от "Миранда" неговият хеликоптер направи остър завой на запад и започна бързо да се отдалечава от сградата.
Пилотът на Спароу-четири-две престана да отговаря и най-вероятната причина беше, че Спароу-четири-едно се бе превърнал в огнено кълбо метал. Гол видя как се стовари на улицата с изригващи на всички страни огнени езици и горещи вълни.
Одри се надвеси колкото можеше повече от празната прозоречна рамка с втората противотанкова ракета "Джавелин", опряна на рамото ѝ. Първият пусков комплекс лежеше димящ до нея.
Лошо. Другият хеликоптер отдавна беше отлетял. Пилотите знаеха как да оцеляват. Тя остави втория пусков комплекс на пода, хвана се за рамката и се наведе в празното. Парашутът на Драйдън висеше от сградата далече под нея.
Одри отстъпи назад десет крачки, спринтира към празната рамка и скочи.
Драйдън откъсна очи от останките на машината и се съсредоточи върху единственото нещо, което сега имаше значение: да влязат в сградата. Прозорецът до него гледаше към тъмен офис, който ставаше видим само ако заслониш очи с ръка и се опреш в стъклото.
Нямаше пистолет или нещо тежко, с което да разбие стъклото. Търсенето на решение беше прекъснато от шума от дипленето и отварянето на парашут, но не неговия. Обърна се да погледне: слаба фигура — това можеше да бъде само Одри — увиснала от въжетата на втория парашут. Беше се отворил на по-малко от трийсет метра над тях и двайсетина метра встрани от небостъргача. Сега Одри обърна и започна да се приближава — не се бореше с вятъра, а го улавяше.
За секунди стана ясно, че тя управлява парашута майсторски. Драйдън беше направил около двеста скока през живота си и можеше да се приземява точно в наземни цели, а движенията на Одри говореха за равнище на умения, придобито от години целенасочени тренировки.
"Има и друга причина да живеем тук — му беше казала Одри, — обаче ако си късметлия, няма нужда да я научаваш".
Сега разбра. Кое друго жилище предлагаше подобен динамичен и неочакван маршрут за бягство? И трите — или поне Одри и Сандра — бяха направили стотици скокове от самолет при всякакви ветрове, докато контролът над парашута се е превърнал в част от собственото им тяло.