Това щеше да свърши зле.
Той отново погледна Рейчъл и видя, че очите ѝ трепкат и се отварят, спирайки се на него. Разбра, че е чула за опасността в неговото съзнание.
— Не е прекалено късно — прошепна тя. — Още можеш да ме пуснеш.
За миг погледът ѝ се насочи покрай него в зеещата бездна.
Драйдън дръпна главата ѝ до своята — буза до буза, и просто остана на място. Почувства как сълзите ѝ се стичат по слепоочието му, точно на мястото, където винаги беше усещал хлад.
Секунда по-късно чу отново парашута да плющи. Вдигна очи. Одри беше започнала да се гмурка. Тя остана в това положение, докато се озова встрани от перваза, на който стоеше Сам, след това направи завой и се понесе право към него. Беше на около шест метра и бързо се приближаваше.
Драйдън се приготви. И преди беше убивал с голи ръце, но никога, докато лежи на тесен перваз четиресет етажа над земята и държи дете в обятията си.
В последната секунда Одри вдигна крак и се понесе към него като таран срещу крепостни порти. Той вдигна ръка, за да блокира удара, макар да знаеше, че почти няма да има резултат. Видя левия крак на Одри, усети, че го улучва в скулата толкова силно, че светът изведнъж избухна в бяло. В този миг тя се озова отгоре му, коленичи върху Рейчъл и започна да сипе удари по лицето му с някакво тежко желязо в ръка. Навсякъде плисна кръв, в устата, в очите му.
С лявата си ръка Сам успя да блокира един от ударите на Одри, хващайки я за китката. След това стовари другия си юмрук в лицето ѝ. С дълбоко задоволство почувства как носът ѝ се сплесква от удара и започва да изригва кръв. Тя изпищя. Прехвърли желязото в другата си ръка и му нанесе най-силния досега удар точно зад ухото. Мускулите му на секундата се отпуснаха. Сякаш беше заровен в пясък, който му пречи да мърда.
Внезапно спря да усеща тежестта на Рейчъл. Както и тази на Одри.
Примигна, вдигна оловнотежката си ръка и с длан избърса кръвта от очите си. Одри се беше оттласнала от сградата и вече планираше. Държеше Рейчъл в едната си ръка, а с другата стегна ремък под мишниците ѝ. След това взе отново въжетата в ръце, изкара малко въздух от купола и се гмурна наглед самоубийствено към улицата.
Трите коли на наземните екипи на Гол минаха последната пряка на Мичиган Авеню, завиха зад ъгъла и се озоваха пред барикадата от тлеещия АН-6. Колите не спряха да проверят за оцелели в останките, а се опитаха да се промушат покрай тях, но разхвърляните парчета метал покриваха всичко наоколо — от едната сграда до другата отсреща, а наоколо горяха локви от авиационен бензин. Нямаше как да минат.
Одри стигна до улицата за по-малко от двайсет секунди, прекрати гмуркането, разшири парашута за меко кацане. В мига, когато краката ѝ докоснаха земята, разкопча сбруята, а освободеният купол се понесе надолу по улицата като призрак. Докато Драйдън гледаше, тя остави Рейчъл на улицата, използва желязото, за да вдигне капака на канализационна шахта. Спусна Рейчъл вътре и я последва, след като върна капака на мястото му. Очевидно беше подготвена. Сигурно беше проучила разположението на тунелите и някъде я чакаше кола, готова за път.
Колите на Гол стигнаха чак след минута до шахтата, където Одри и Рейчъл бяха изчезнали.
Глава 34
Екипът, който беше кацнал на покрива, стигна пръв до Драйдън.
Влязоха в офиса, счупиха стъклото и го издърпаха вътре. Вързаха китките и глезените му с пластмасови белезници. Докато го правеха, успя да огледа оръжията им: на кръста 9-милиметрови пистолети "Берета", но пушки за изстрелване на приспивателно през раменете. Сега, когато ги видя, си припомни, че снайперистът на хеликоптера се целеше в него със същия тип оръжие.
Свалиха го долу до големите джипове и го набутаха отзад в единия. Той нищо не ги попита и те също не продумаха. Очакваше колите да се върнат обратно по Мичиган Авеню към Уилис Тауър, но не го направиха. Вместо това поеха в северна посока, а накрая завиха на запад по улица, наречена "Дивижън". Три минути по-късно се качиха на 1-94, простираща се на северозапад извън града по посока на далечното зарево от международното летище "О'Хеър".
— Подай SOS с мигане.
Лекарят — или по-скоро човекът, който приличаше на лекар — се беше надвесил над него и внимателно наблюдаваше реакциите му.
Драйдън примигна сигнала.
— Докосни с връхчето на езика центъра на предните си зъби.
Драйдън го направи.
— Виждаш ли двойно?
Той поклати глава.
— Светлините в колата причиняват ли ти болка?
Драйдън отново поклати глава.