Харис кимна.
— Ето подробностите — започна Гол. — Аз оглавявам фирма, която е военен доставчик на правителството. Казва се "Белдинг-Милнър". Нашият най-голям съперник е фирма на име "Уестърн Дайнамикс", а в проучванията и разработките в областта на генетиката те са с години пред нас. Преди два месеца Рейчъл попадна под мое попечителство. Тя е останка от първоначалните военни проучвания, правени преди години, на чиято основа нашите две фирми продължиха работата си. Рейчъл беше ценен обект за проучване. Не само заради онова, което е, но и за това, което знаеше. Тя и нейните две приятелки — мисля, че си се запознал с тях. Те от години следяха нашите две фирми, осведомявайки се за напредъка ни. Беше достатъчно лесно за тях, като хора, четящи мисли, а и имаха важна причина. Можеше да разработваме неща, които да използваме срещу тях. Във всеки случай, когато моите хора разпитаха Рейчъл, тя нямаше причина да скрие онова, което знаеше за нашите конкуренти. Не я беше грижа дали ще научим това. Каза ни всичко за тях, включително за тяхна нова разработка. Не само за антените и текущите експерименти с тях, но и за нещо друго.
— Нещо, от което всички се страхуват — вметна Драйдън.
Гол кимна.
— Ще разбереш, когато стигна до това. Също така знаеш защо приятелките на Рейчъл не пожелаха да ѝ кажат за това. Свързано е много тясно с нейното собствено минало. Хората зад онова, от което всички се страхуват, всъщност се боят да го използват, докато Рейчъл е жива. Смятат, че ще може по някакъв начин да му въздейства, и аз смятам, че вероятно са прави. Затова правителството ми нареди да я убия. Не ми беше приятно, но не аз съм го решил.
— Просто изпълняваш заповеди — подхвърли Драйдън. — Чудесна защита.
Харис се изкиска. Гол въобще не реагира.
— Върша каквото трябва — продължи той. — След като ти и Рейчъл избягахте от Ел Седеро, включих и шефа на вътрешните работи, защото ми трябваше неговата помощ. Надявах се, че ще гледа на ставащото от моята гледна точка. И той го направи. Обаче само за известно време.
— Какво искаш да кажеш?
Тук се намеси Харис.
— Министър на вътрешните работи е тип на име Денис Марш. Оказа се, че у него все още е останала малко съвест. Той се съгласил с глупостите около твоето преследване, обаче също така проверил миналото ти. Свърза се с мен и неколцина други от екипа. Свърза се и с Холи Феръл. Човекът направо застана на нокти заради онова, което се случва с теб и Рейчъл. Все едно е имал нужда от здраво разтърсване, за да направи каквото трябва. А може би и от малко помощ. Ние се съгласихме да участваме. Всички, включително Холи и Марш, се свързахме с Гол и му казахме, че играта се променя. Това беше онзи ден вечерта.
Драйдън пресметна. Вечерта, когато той и Рейчъл бяха чакали в празния апартамент до жилището на Холи. Вечерта, когато Рейчъл я беше чула да репетира обаждането си до Мартин Гол.
— Каква е ролята на Холи в това? — попита Драйдън.
— Скоро ще можеш сам да я попиташ — отговори Гол.
Драйдън долови нещо в гласа му. Прозвуча като сприхавост — този малък остатък от детството, за който някои хора се държат до края на живота си.
— Готови сме да изнесем пред обществеността цялата тази бъркотия — каза Харис. Говореше на Драйдън, но суровите нотки в гласа му бяха предназначени за Гол. — Не сме наивни, затова не очакваме да спрем развитието на тази технология, но сме готови да ѝ попречим да смаже един от нашите приятели.
Детинското изражение остана още малко в очите на Гол, докато той не го прогони, когато погледна Драйдън.
— Чу го. Промяната в правилата е, че ти няма да умреш, нито пък Рейчъл, защото иначе вниманието на цял свят ще се насочи към мен, а аз бих искал да избегна това. Да. Мога да мина и без него.
Гол отиде до масата, където инженерите му бяха сглобили конфигурацията. На екрана се виждаше десктопът на "Уиндоус", осеян с иконки. Той натисна една и на екрана се появи плеър за диапозитиви. Първото изображение беше бял фон, на който с черни букви беше изписано "Форт Детрик — 8 юни 2008 г.".
Гол не посегна да превърти следващото изображение.
— Има много неща за Рейчъл, които е по-добре да знаеш — каза Гол, — ако ще правим онова, което твоите приятели са намислили. Ето, започваме.
Остана известно време замислен.
Най-накрая каза.
— Тя наистина е нокаут. Предположението ти какво означава това, беше напълно правилно. Тези изследвания са започнали много преди раждането на Рейчъл. Стартът е през 1990 г. с гибони в лабораторията за биологическа война в Детрик. Провеждали са опити за сензорно лишаване на животните, държейки ги в клетки, които били напълно звуконепроницаеми, светлиннонепроиицаеми и така нататък. Лаборантите забелязали, че някои от тях, около пет процента, по някакъв начин реагирали на вълнението на други гибони в близките лаборатории. Реагирали дори когато били затворени в тези сензорни клетки, които би трябвало да им попречат да усетят това вълнение.