И тогава полицаят просто ги пусна да си вървят.
"Не го разбирам — беше казала Дина. — Гледаше право в мен и изведнъж… просто си промени мнението."
— Божичко — промълви Драйдън.
— Ти още нищо не си видял — каза Гол. — Не можеш да си представиш какво може да направи, когато разполага с истински контрол. Тук има една разлика, която трябва да обясня. На тези затворнички във Форт Детрик преди дванайсет години, включително на майката на Рейчъл, са давали от първото поколение лекарства за нокаут. Било е примитивна работа. Когато го давали на възрастни, единственият резултат била способността им да чуват мисли. Това е всичко, което Одри и Сандра могат и някога ще могат. Сега, след дванайсет години, "Уестърн Дайнамикс" разполага с много подобрена версия на това лекарство. Те са го давали на свои наети агенти и то им позволява да четат мисли и да упражняват известен контрол над хората. Прости неща, като вкарването на глас в нечия глава или предизвикване на определени емоционални състояния като вина и отвращение, раздути до висоти, които в обикновения живот никога не се достигат. Също и положителни емоции — еуфория, еротични усещания, такива неща. Те се превръщат в тояга и морков, които карат хората да изпълняват определени команди. Общото въздействие е силно и тези антени като онази, която намерихте в Юта, се използват, за да усилват въздействието върху по-голям район — в радиус от 35–50 километра.
Драйдън веднага се сети за пикапа, който едва не се блъсна в тях на юг от Колд Спринг. Мъжът с автомата.
— Мъжът в пустинята… — каза той и видя Харис да кима.
— Неволен участник — подхвърли той. — Вероятно е бил обработван месеци наред от някой от контрольорите на "Уестърн Дайнамикс" до момента, в който те е нападнал.
Драйдън си спомни съжалението в очите на мъжа. Може би самосъжаление, но в неговия случай това беше разбираемо.
— Контрольорите на "Уестърн Дайнамикс" са силни — каза Гол, — но не могат да постигнат и половината на онова, което може Рейчъл. Нейните умения са изключителни.
— Но нали каза, че тя е получила първата разновидност на лекарството — вметна Драйдън. — Получила го е, когато майка ѝ го е взимала.
— Точно така. Рейчъл го е получила като зародиш на два месеца и половина. В това е разликата.
Драйдън започна да разбира. Гол кимна, щом видя, че е схванал мисълта му.
— Има значение — каза той. — Наистина. Възрастните вече са формирани. Лекарството може да промени много малко у тях. Обаче Рейчъл има цялото свое развитие пред себе си. Всички връзки в мозъка тепърва ще се формират.
Гол погледна към слайдшоуто на екрана. Текстът още беше там. "Форт Детрик — 8 юни 2008". Той не посегна да смени кадъра.
— Знаеш, че Рейчъл е родена и отгледана зад решетките в "Детрик" — продължи Гол. — Служителите забелязали способността ѝ да чете мисли като останалите затворнички. Тези симптоми се проявили, когато била на осемнайсет месеца. Сега вече знаем, че другата способностсе е проявила, когато била на четири, макар че никой по онова време в "Детрик" не е знаел. Нищо не знаели за това, докато не станала на седем и тогава научили страшно много за съвсем кратко време. Обаче повечето от тези подробности, които ти разказвам сега, научихме по-късно — преди два месеца, когато можахме да я разпитаме. И досега смятам, че за някои неща тя искаше да ни разкаже. Не изцяло от желание да се похвали. Мисля, че в по-голямата си част е било, за да ни сплаши. Понякога затворниците правят такива неща, нали?
Драйдън не отговори.
— Във всеки случай — започна Гол отново, — Рейчъл описа своята способност в подробности. Тя има своя дума за това: заключване. В началото я демонстрирала на майка си, като накарала един от лабораторните техници в другия край на помещението да си почеше главата. От разказа на Рейчъл се разбира, че майка ѝ изпаднала в истерия. Грабнала малкото момиче, разтърсила го за ръцете и му казала никога да не показва на лекарите какво може да прави. Ребека знаела, че ако някой разбере, никога повече няма да види Рейчъл. Детето щяло да бъде отведено някъде за самостоятелно изучаване, да се превърне в проект на друг екип. Вероятно някъде там в "Детрик", но майка му щеше да е все едно на милион километра.
Наблизо звънна мобилен телефон. Беше на един от хората на Гол. Мъжът отговори, няколко секунди разговаря тихо и затвори. После кимна на Гол. — Кацнала е преди пет минути, вече е на път за тук.
Гол му махна с ръка, че е разбрал, после се обърна отново към Драйдън.
— Рейчъл послушала майка си. Никога не казала на изследователите какво може да прави. Обаче го практикувала. Било лесно да го върши, без да рискува особено. Това, което трябва да разбереш, е, че когато заключи някого, този човек няма представа какво се случва. Когато те накара да си свалиш очилата и да ги почистиш, ти смяташ, че идеята е била твоя. Ако те накара да си налееш чаша вода от диспенсъра — същата работа. Не кара крайниците ти да не ти се подчиняват. Кара те да искаш онова, което те подтиква да вършиш.