Драйдън го изчака да продължи.
Гол се обърна към Холи.
— Можеш ли да му покажеш?
Тя кимна, бръкна в джоба си и извади правоъгълна пачка сгънати листове от бележник. Когато ги разгъна, Драйдън видя, че се състои от три листа. Почеркът беше хаотичен и същевременно твърде грижлив, като на дете. Холи отдели един от останалите и го подаде на Драйдън.
— Какво е това? — попита той.
Холи вдигна рамене.
— Ще видиш — отговори Гол вместо нея.
Драйдън обърна листа в ръцете си и зачете.
Холи, аз съм Рейчъл. Страхувам се да те помоля за това, когато си тук, защото знам, че хората тук непрекъснато наблюдават, а мама казва, че вероятно има и машини, които записват звуците тук. Денем и нощем. Това е единственият начин, който зная, за да ти изпратя това съобщение и да те помоля за помощ. Мама мисли да кажеш на репортер от вестник или телевизията какво става тук, всичко което знаеш. Тогава ще стане така, че ще трябва да ни пуснат да си вървим. Мама казва, че е незаконно да ни държат тук завинаги. Холи, моля, говори с репортер и ги накарай да ни пуснат от тук. Знам, че си искрена, когато си мила с мен и че те е грижа за нас. Моля, помогни ни.
Драйдън го прочете и вдигна очи от листа.
— Рейчъл ти е пъхнала тази бележка? — попита той. Беше трудно за вярване, като се има предвид нивото на безопасността в подобна институция.
Холи поклати глава.
— Не съвсем. Бях в кабинета си на другото място в НИР "Фредерик", на няколкостотин метра от мястото, където бяха затворени Рейчъл и останалите. Беше късно през нощта. Разглеждах някакви лабораторни резултати и изведнъж ги бутнах настрана, взех химикалка и започнах да пиша това съобщение. Не се чувствах насилена. Просто… исках да го направя. Все едно ми е хрумнала идея за разказ. От онези, които са съставени от нечии дневници или писма. Как му викаха? Епистоларен роман? Точно така се чувствах. Поток на съзнанието, в който Рейчъл и нейната майка са модели, а аз съм се хванала да запиша мислите така, както са ми дошли. Лошият почерк и грешките това са част от разказа.
Драйдън се вгледа отново в думите. Представи си Рейчъл в клетка, на седем години, а всяка частица от нейните надежди е свързана с тези думи върху листа от бележника на Холи.
— Нямах представа какво друго да си мисля за това
— Продължи Холи. — Гледах го пет минути, после го бутнах настрана. Трябваше да си върша работата. — Тя измъкна втори лист от тестето. — Половин час по-късно отново взех химикалката и записах това.
Не си измисляш. Мама казва, че има начин да ти покажа, че всичко е истина. Твоят началник в тази сграда има следния имейл адрес: EGraham@detrick. us-abri.mil и са нужни две пароли, за да се отвори. Първата е leanne424miami, а втората murphyhatesthevet 87. Ако си измисляше всичко това, ти нямаше да знаеш неговите пароли. Ние ги знаем, защото го чуваме да си ги мисли, когато ги набира. Отвори електронната му поща с тези пароли и ще видиш, че са истински. И наистина аз те моля да ни помогнеш. Холи, моля те, помогни ни да се измъкнем от тук.
Драйдън отново вдигна очи към Холи.
— Предполагам, че паролите са били верни?
Тя кимна е нещастно изражение.
— Обмисляла ли си наистина да се обърнеш към пресата? — попита Драйдън.
— Да.
— Но не си го направила.
— Бях изплашена — призна тя. — Трябваха ми години да свикна с това, че ми чуват мислите. Колкото и странно да беше това, във втория случай имаше нещо много по-различно. Да си под чужд контрол. Това направо ме потресе. — Тя си пое дълбоко дъх. — И не исках да го правя. Това е истината. Беше ме страх. Знаех какво може да ми се случи, ако се обърна към обществеността срещу военните заради такова нещо. Сетих се за Брадли Манинг9. И за други, за които вероятно дори не сме чували. Може би щях да успея да затворя цялата лаборатория, но… просто не исках да опитвам. Всичко се сведе до това.
Гласът ѝ прозвуча така, сякаш всеки момент ще заплаче. След малко продължи.
— Какво щеше да направиш, ако беше на мое място? Честно?
Драйдън помисли малко, после ѝ даде единствения отговор, който можеше.
— Не знам.
— Седях там десетина минути и все повече се разпалвах — продължи Холи — и тогава отидох при началника ми в НИР "Фредерик". Човек, на когото имах доверие и… Не знам. Търсех нечий съвет. Не исках да съм сама във всичко това. Това беше единственото, което ми се въртеше из главата.
9
Военнослужещ в армията на САЩ, предал секретни файлове на американската дипломация на сайта "Уикилийкс", осъден на 35 г. затвор заради това. — Б. Ред.