— Онова, което станало по-късно, е докладвано като избухване на тръба за газ в базата — продължи Го. — Може би си гледал по новините. Шейсет и седем загинали, изгорели до такава степен, че била нужна идентификация по зъбите. Обаче всъщност експлозия не е имало. Никой не е изгорял. Онова, което се е случило вместо обявеното, е, че без предупреждение мъжът, който води екипа пазачи в блока, внезапно се обръща и започва да стреля по своите. Когато в объркването си те започват да падат, с последния си патрон се прострелва в главата. Секунди по-късно друг от пазачите, изглежда, преживява същия необясним душевен срив. Както първия, стреля по своите хора и запазва последния куршум за себе си. В този момент вече цари пълен хаос. Никой не мисли за затворниците в блока с килии. Всички искат просто да се махнат оттам. В следващите минути пред сградата започва насилие. Записи от над сто камери показват как се развива. Как въздействието се съсредоточава само върху един човек, а след две до три секунди се прехвърля на друг. Минава като вихър от Сграда № 16 до най-близкия портал за излизане от Форт Детрик на половин километър от нея. Всички войници по неговия път са убити. Всички от охраната на портала са убити. През цялото това време камерите вътре в затворническия блок показват Одри и Сандра, седнали с Рейчъл. Прегърнали са я от двете страни и ѝ говорят в ухото. Упътват я. По-късно специалисти по разчитане на думи по устните ще установят, че много пъти са казвали стреляй.
Гол се вторачи в белия екран на компютъра. После се обърна към Драйдън.
— Когато след четири минути всичко свършило — каза той, — нямало кой да спре трите да се качат в една кола и просто да заминат. Кадрите от охранителните камери показват как Сандра изнася изпадналата в кататония Рейчъл от сградата. Предполагам, че мозъкът ѝ просто е блокирал от видяното в килията и онова, което двете жени я накарали да направи. По времето, когато отключват вратата, за да излязат, Рейчъл прави вероятно единственото по своя собствена воля. Кара Холи, която като всички в базата се е скрила в кабинета си, да напише трета бележка.
Драйдън се обърна към Холи. Последният лист лежеше смачкан в ръката ѝ. Тя му го подаде, без да вдига очи. Сам видя какво пише още преди да беше изгладил хартията.
Ти си виновна.
Глава 37
Драйдън си спомни вчерашния разговор по време на обяда в апартамента на Одри и Сандра. Как Рейчъл попита другите за Холи, уплашена за нейната безопасност.
Сандра се опита да успокои страховете на момичето. Засега. Поне тази седмица със сигурност, никой няма да я нарани.
Драйдън разбра.
Тази седмица със сигурност.
Толкова време щеше да е нужно на момичето да си възвърне паметта.
Защото Рейчъл беше заплахата за живота на Холи.
Тази мисъл накара Драйдън да се усъмни в своята проницателност.
— През следващите дни — започна Гол отново, — неколцина от тясно свързаните с изследванията, които живееха във Вашингтон и неговите околности, се самоубиха. Поне изглеждаше така. Военните се нуждаеха от тях, за да им изяснят какво се случва. От гледна точка на Одри и Сандра това беше блестящ тактически ход: извади колкото можеш по-бързо ключовите играчи от играта и остави правителството да се почесва по главата, докато се опитва да разбере станалото. Щяха да минат месеци, преди военните и компании като моята и "Уестърн Дайнамикс" да успеят да измислят средство за защита от заплахата, която Рейчъл представлява.
Компютърът продължаваше да работи. Гол протегна ръка под дисплея и го изключи.
— Не можеш напълно да ги спреш да те шпионират - обясни той, — но можеш да предпазиш хората си. Трябва ти специална организационна структура. Никой не бива да знае твърде много, особено обикновените служители, в случай че мислите им бъдат прочетени. А изследователските лаборатории трябва да са на отдалечени места — острови далече от брега или малки постройки сред арктическата пустош. Места, до които някой като Рейчъл не може да се доближи незабелязано. Трябва да станеш наистина параноичен. В този смисъл Холи беше много по-напред от нас.
Драйдън погледна към нея, седнала там, прегърнала се сама.
— Холи напусна Вашингтон само час след насилието във Форт Детрик — обясни Гол. — По онова време имала чувството, че постъпва неразумно, но вероятно това ѝ е спасило живота.
— Моят приятел има вила на Флорида Кийс — обади се Холи. — Изчезнах от лицето на земята за повече от шест месеца, опитвайки се да дойда на себе си. Никой от хората, с които работех във Форт Детрик, не знаеше къде съм. Предполагам, че ако знаеха, Рейчъл и другите две щяха да ме намерят. По това време нямаше да имат никаква логическа причина да ме убият. Вече щяха да са направили достатъчно в това отношение. Обаче си мисля… — Тя поклати глава. Онова, което искаше да каже, ѝ причиняваше болка.