— Разбирам, че Рейчъл ме мрази, но не смятам, че в началото е искала да ме убие. Можеше да го направи, когато изпрати третата бележка. Вместо да пиша, можеше да ме накара да забия химикалката в гърлото си. Мисля, че истинската омраза се е появила по-късно, с течение на месеците и годините. Одри и Сандра са се погрижили за това. Положили са усилия да разпалят онова, което Рейчъл е изпитвала в началото. Разбирате ли каква е причината? Те винаги ще имат нужда от Рейчъл заради нейните способности. Имали са нужда от нея като оръжие, затова е трябвало да бъде хладнокръвна и да не изпитва угризения. Постигнали са го, карайки я да се фокусира върху мен. Върху идеята да ме намерят и убият. Всичко, което знаем сега, потвърждава това.
— С времето — продължи Гол, — когато военните създали специални групи да преследват Рейчъл и другите, за да защитят хората, изложени на опасност, Холи била изпратена в Амарило под ново име.
Драйдън погледна отново черните кръгове под очите на Холи. Хлътналите бузи. Лицето, което носеше отпечатъка на цяло десетилетие живот в страх.
Представи си Рейчъл застанала на вратата на спалнята си със своя плюшен динозавър. Малко уплашено момиче, което просто иска животът му да има смисъл. Видя я на перваза в онзи последен миг, когато погледна покрай него в бездната.
Не е много късно. Можеш да ме пуснеш.
Опита се да примири това момиче с призрака, който преследваше Холи Феръл в нейните кошмари, и най-неочаквано изпита усещането, че ще повърне. Огледа се, но не видя врата, която да води към тоалетна, затова потисна това чувство.
— Как пипнахте Рейчъл преди два месеца? — попита той Гол.
За пръв път на лицето на Гол се появи нещо като срам. Той обаче успя да го потисне, сякаш вече си беше изработил метод за освобождаване от подобни чувства.
— Използвах Холи за примамка — обясни той. — Без нейно знание. Моя връзка сред военните научи къде е прехвърлена Холи и реших да се възползвам от тази информация и да получа контрол върху Рейчъл.
Холи стисна зъби и отклони поглед. Очевидно вече знаеше това.
— Имаше определени правителствени бази данни, в които смятахме, че Рейчъл и останалите бяха успели да проникнат — продължи да разказва Гол. — В една вкарахме данни за местоположението на Холи — все едно по погрешка, за да може Рейчъл да ги намери. — Той сви рамене. — И тя ги намери.
Драйдън се замисли за логистиката на самия капан. Как Холи би могла да бъде в безопасност, когато Рейчъл е в състояние да я убие от всяко място в радиус километър и половина? Как Гол и хората му са установили местоположението ѝ в този радиус, за да успеят да я хванат?
Холи разгада объркването, изписано на лицето му.
— Не им пукаше дали ще бъда убита — обясни тя. — Знаеха, че шансовете да хванат Рейчъл са малки дори ако успее да ме убие. Рискуваха живота ми заради нищожно малката вероятност да я хванат.
По лицето на Гол отново се появи засраменото изражение, но само за малко.
— Сработи — възрази той. — Бяхме скрили камери в апартамента на Холи, в колата и на работното ѝ място. Ако я видехме да се самоубива, щяхме да знаем, че в момента Рейчъл е в радиус километър и половина от това място. В течение на седмици дузина безпилотни самолети обикаляха Амарило отгоре, а сателитите "Миранда" бяха настроени да наблюдават града непрестанно. Накрая просто извадихме късмет. Един от безпилотниците откри Рейчъл в градския парк на две преки от къщата на Холи. Безпилотниците бяха въоръжени с нискозарядни неосколъчни бойни глави. Прицелихме се в точка на пет метра от мястото, където стоеше тя. Взривната вълна ѝ счупи три ребра и ѝ причини мозъчно сътресение. Беше още безсъзнание, когато хората ми я намериха и подчиниха с лекарства.
— Другите две не бяха ли с нея?
Гол поклати глава.
— И да са били в Амарило, не присъстваха, когато изстреляхме ракетата. Да, резултатът не беше идеален.
— Не, наистина не беше идеален — намеси се Холи. — През последните два месеца имах въоръжена охрана и всяка минута се чудех дали тези две жени не ме наблюдават. Знаеш ли, че могат да преценят разстоянието така, че да не чувстваш хлад по слепоочията си? Да, вече са майсторки.
Драйдън се замисли дали да ѝ каже, че са я наблюдавали. Беше логично да го правят след залавянето на Рейчъл. Сигурно Одри и Сандра отчаяно са искали да разберат къде е отведено момичето. Наблюдавайки Холи, са могли да научат имената на военните, които са сменили нейната самоличност и са я скрили в Амарило. Същите хора сигурно са играли някаква роля в организирането на капана за Рейчъл или познават други, които са участвали. Тази верига от връзки със сигурност някой ден щеше да ги отведе до Ел Седеро.