Вдясно от него люлката на верандата изскърца заради вятъра. Беше голяма и направена от груби дъски. Вероятно беше на годините на къщата. Той остана заслушан в звуците и погледа още малко полето, после се върна обратно в къщата.
Холи беше в стаята си и вече спеше. За да бъдат винаги нащрек, си бяха разпределили смените така, че никога да не спят по едно и също време. Гол им беше дал съвсем малко указания, когато се сбогуваха с него, но между тях беше и това: Стойте близо един до друг и бъдете нащрек. Беше им дал по един мобилен телефон с неговия номер в списъка с контакти. При първия признак, че нещо се случва, трябва да ми се обадите, беше казал той. Това бяха инструкциите.
Драйдън влезе в кухнята. Големият килер в дъното беше пълен с консервирана храна най-малко за два месеца. В долепения до кухнята гараж имаше три огромни хоризонтални фризера, които също бяха пълни догоре с продукти. В гаража имаше и две коли: "Форд Ескейп" и "Шеви Малибу". Ключовете и на двете стояха в запалването, макар Гол да не беше споменал и дума за напускане. Драйдън бе запалил и двете коли, за да се увери, че са изправни, и установи, че резервоарите им са пълни с бензин.
Лаптопът на Холи лежеше на плота и се зареждаше. Гол не беше възразил да го донесе и дори да поддържа връзка с приятели и колеги. Това беше начин да се създава известна нормалност, ако можеше така да се каже.
По-рано вечерта Холи беше използвала компютъра, за да си провери електронната поща. След това го затвори и отиде да седне на люлката на верандата. През комарника Драйдън я беше чул да плаче. Стоя навън близо час и скоро след като влезе, отиде да си легне.
Драйдън бутна лаптопа настрана и се зае да прави сандвич. От хладилника извади плочка сирене, взе големия нож от стойката и отряза две парчета. Задържа ножа малко по-дълго от нужното, изучавайки режещия му ръб и върха. Какво ли ще изпита, ако Рейчъл го заключи точно в момента? Какво ли ще е усещането най-неочаквано да му се прииска да си забие този нож в гърлото? Толкова да го иска, че да го опре под адамовата ябълка и да го дръпне рязко? Остави го в мивката и се зае отново със сандвича.
Холи се събуди четири часа по-късно. Драйдън си отиде в стаята, за да легне. Започна да се унася и в онова неясно състояние точно преди да заспи, Рейчъл дойде при него. Отново седяха в тъмната градска къща и тя се облягаше на рамото му. Топла, безформена и крехка. Той се опитваше да не помръдва. Опитваше се да задържи мига колкото може по-дълго.
— Това е Арктурус — каза Холи.
Беше две нощи по-късно. Седяха един до друг на стълбите на верандата и гледаха нагоре към звездите. Макар че градските предградия бяха много близо, небето беше черно като катран.
— Не се вижда, но Арктурус е огромна звезда — обясни Холи. — Ако сложиш нашето слънце до нея, то ще прилича на черешка до плажна топка.
— Астрономия ли си следвала?
Холи поклати глава.
— Познавах човек, който искаше да следва астрономия. Разказа ми много такива малки факти.
После потъна за дълго в мълчание.
— Каква беше Рейчъл, докато беше с нея? — попита тя най-накрая.
Известно време той обмисля отговора си.
— Като напомняне, че си заслужава да живееш.
Холи вдигна крака на стъпалото под онова, на което седеше, и прегърна коленете си.
— Много е страшно искрено да съжаляваш за нещо. Да съжаляваш с всяка своя частица. Смяташ ли, че би могла някога да приеме това от мен?
Драйдън долови потребност в нейния глас. Искаше да ѝ каже, че е възможно. Вместо това си представи последния миг между Рейчъл и нейната майка и замълча.
Вятърът се усили. Холи потрепери и притисна коленете си по-силно. Драйдън я погледна. Бретонът ѝ се спускаше по слепоочията. Очите ѝ бяха почти затворени. Нещо в нейната уязвимост прикова вниманието му.
Тя вдигна очи и срещна погледа му. Няколко секунди сякаш изпитваше страх от него заради начина, по който я гледаше. Беше я хванал неподготвена. Пое си дълбоко дъх и погледът ѝ се промени. Не уплашен, а напрегнат. И все още изпитващ някаква потребност.
Секунда по-късно започнаха да се целуват. Ръцете им на гърбовете, вкопчени и дърпащи. Коленете ѝ се смъкнаха и тялото ѝ се притисна в неговото с все сила. Устата ѝ оживя от вълнението, дъхът им се ускори едновременно. Тогава се раздвижиха. Качиха се на верандата, проснаха се на старите дъски, пръстите се заеха с копчетата на ризите, търсейки и дърпайки. Той успя да разкопчае закопчалката на сутиена ѝ. Тя откъсна уста от неговата, за да говори.