— Отдавна не съм го правила и ако ти се сторя…
Драйдън поклати глава.
— При мен е същото. Дори не мога да ти кажа откога.
Отново се за целуваха. Ризите бяха съблечени. Кожата се допря до кожа, без нищо между тях да пречи. Боже, колко дълго беше чакал, за да го направи отново с някого?
Тя се дръпна отново, но челата им почти се допираха.
— Добра идея ли е?
— Много добра.
— Но няма да сме нащрек.
— Обаче ще сме един до друг.
Тя тихичко се засмя. Притисна се отново в него. Целуна го. Ръцете ѝ изследваха контурите на гръдния му кош. Неговите страни. Спуснаха се надолу…
Драйдън отвори очи. Дръпна лицето си колкото можа назад. Цялата възбуда изчезна като вода в канала на мивката. Мислите му се съсредоточиха.
Холи усети.
— Какво има?
— Дванайсет дни и помежду ни нямаше нито една искра. Нищичко.
Тя загледа объркано.
— Обаче сега има.
— Ти дори не си мой тип — каза Драйдън.
— Ами… е, благодаря. Божичко…
— Помисли върху това — каза Драйдън.
Още половин секунда лицето ѝ изразяваше недоумение. После истината се стовари върху ѝ като чук.
— О, мамка му — прошепна тя.
Драйдън кимна.
— Не сме ние. Тя е. Вече е тук.
Той извади телефона си, докато си обличаха ризите. Натисна бутона за списъка с контакти и после бутона за бързо набиране на номера на Гол. Когато започна да звъни, той се обърна, за да огледа тревистото поле южно от къщата. Холи вече правеше същото.
Обаче беше безсмислено. При пълната липса на лунна светлина полето беше потънало в непрогледен мрак.
Разнесе се вторият телефонен сигнал. След това третият.
Долавяйки това забавяне, Холи се обърна и го погледна.
Четири сигнала "свободно".
Пет.
— Ами ако вече е стигнала до Гол? — попита Холи. Очите ѝ се бяха разширили при мисълта за последствията. — Ако вече е мъртъв и планът не съществува? И няма да дойде никаква помощ?
Шест сигнала.
Седем.
Драйдън се обърна и отиде до входната врата, без да сваля телефона от ухото си. Холи го последва в къщата.
Осем сигнала.
Драйдън прекъсна връзката и прибра телефона в джоба си. Гол можеше да звънне толкова лесно, колкото и да отговори на обаждането.
Стояха в средата на всекидневната, където всички лампи бяха изгасени. Нощта се стелеше зад прозорците на всички помещения, които я заобикаляха.
— Тя заключи първо теб, после мен — каза Холи. — Нали така? Начинът, по който ме гледаше там на стълбите… ти първи го почувства, а аз не. После и аз…
Драйдън кимна.
— Може да заключва само по един човек, обаче предполагам, че в подобни случаи просто даваш на хората малък тласък и те продължават да го правят.
— Подейства.
— Да.
Холи отиде до комарника и погледна отново навън.
— Искаше ни разсеяни за дълго време. Достатъчно дълго, за да пресече откритото пространство и да стигне до къщата.
Холи се обърна и застана с лице към него.
Иска да ме гледа в очите до края.
Драйдън кимна, съгласен с нейната логика.
Във всеки случай нещо в ситуацията не пасваше. Рейчъл ги беше заключила достатъчно дълго, за да ги възбуди и насочи един към друг, но сега не ги заключваше. Защо? Ако искаше да са заети, докато тя се приближава към селската къща, можеше да продължава да ги заключва, прехвърляйки се от единия на другия, и да ги остави безпомощни на пода. Това щеше да е най-сигурният ход. Тогава защо не го направи? Драйдън не можеше да отговори. Което го раздразни.
Извади отново телефона. Вторачи се в празния екран.
— Какво ще правим? — попита Холи.
Хиляда и седемстотин километра над Южната част на великите равнини "Миранда 26" насочи инструментите си към полето северно от Топека, Канзас. Платформата с лещите направи леки корекции, задържайки в кадър целта, която ѝ беше наредено да наблюдава, когато е в обсег. Целта беше къща, разположена в средата на полета с еднаква повърхностна растителност - трева, която, като се има предвид районът и времето на годината, с вероятност от 97.441 процента беше Bonteloua gracilis. Имаше две човешки същества в кадъра, които точно навлизаха в голямото тревно пространство откъм южния край и се движеха на север към къщата с пешеходна бързина. Формите им говореха за възрастен и дете, и двете от женски пол. "Миранда 26" предаде данните по обезопасената линия на номер 0814 131 51, както ѝ беше наредено 12 дни, 4 часа, 27 минути и 41 секунди по-рано. Оттогава не беше имало повече контакти с оператора.