Глава 41
Три минути бяха минали, откакто Драйдън беше опитал да се обади на Гол. Никакъв отговор. Холи също опита, но без успех. След това набра номера на Драйдън, за да се уверят, че телефонът му работи. Свърза се веднага.
Ходеха от прозорец на прозорец, като стояха в противоположните страни на къщата и наблюдаваха тъмните полета за признаци на някакво движение.
— Това е глупаво — обяви Драйдън. Той излезе от кухнята и срещна Холи в хола. — Дори да я видим, какво? Каква ще ни е ползата?
— Какво да правим?
Той се обърна и погледна към кухнята, през нея към вратата, която водеше към гаража.
— Защо просто не се махнем? — попита той. — да се качим на една от колите и да потеглим без светлини през полето. — Погледна през комарника към верандата и полето южно от тях. — Ако идват от края на града, ще се движат на север. Можем да се измъкнем от нейния обсег за по-малко от минута.
— Ако не ни чуе и заключи отново.
— Останем ли тук, това ще се случи така или иначе.
Холи затвори очи, за да се съсредоточи по-добре в мислите си.
— Дори Гол да е мъртъв, не знаем дали планът е отменен. Дори не можем да сме сигурни, че е мъртъв. Ако още действа и ние си тръгнем, ще се провали. Може да не получим друга такава възможност.
Драйдън започна да отговаря, но се спря. Навън, в мрака отвъд верандата, на 60 метра от къщата забеляза движение. Два силуета. Нямаше нужда от подробности, за да разпознае техните размери и форма.
Холи се обърна и проследи погледа му. Драйдън чу как дишането ѝ се ускори и стана плитко.
Ръката ѝ намери неговата и я хвана. Той стисна нейната в отговор.
Силуетите се приближаваха, но все още бяха дълбоко в мрака извън къщата. Докато Драйдън гледаше, нещо в движението им му направи впечатление, но не можа да го определи. После вече нямаше възможност. Секунда по-късно нощта изригна в ослепително бяло, след това звукова вълна се стовари върху къщата, разбивайки стъклата на прозорците от Южната страна. Холи изпищя и прегърна Драйдън. Последва второ проблясване и над рамото на жената той видя двата силуета да се обръщат и да побягват. Момент по-късно проблясванията започнаха да следват едно след друго като пулсиране по време на светлинно шоу, а нощта заеча като вътрешността на цевите на картечница.
— Какво е това? — изпищя Холи.
— Планът — отговори Драйдън.
В неравномерните изригвания на светлина видя Одри и Рейчъл още да тичат. Бързаха на юг, откъдето бяха дошли. Бяха успели да изминат двайсетина метра, но не можаха да стигнат по-далеч. Дебели бели стълбове бял прах заваляха от небето, сякаш някой гигант хвърляше с шепи брашно срещу вятъра. Там, където веществото падаше на земята, се пръсваше във всички посоки. Рейчъл и Одри се озоваха точно в средата. При последните проблясвания видя и двете да се свиват и да рухват на земята.
Мрак. Тишина.
Ушите на Драйдън кънтяха. Едва не пропусна телефонния звън от джоба си. Извади апарата. На екрана беше изписан номерът на Гол.
— По дяволите, къде беше? — попита Драйдън.
— Съжалявам — обясни Гол. — Исках да се паникьосате, в случай че Рейчъл ви чете мислите. Беше по-добре да е уверена.
Шумовият фон в телефона на Гол се промени, все едно хеликоптерни турбини започват да загряват.
— Разпори средната възглавница на дивана. Вътре има два противогаза — каза Гол.
Драйдън отиде при дивана и дръпна възглавницата, която лесно се разтвори, все едно беше зашита само е няколко бода. Бръкна вътре и извади маските.
— Намираме се на шестнайсет километра от вас. Ще бъда на мястото след три до четири минути. Рейчъл и Одри ще бъдат в безсъзнание много по-дълго, но като мярка за безопасност искам Холи веднага да си тръгне. Накарай я да вземе някоя от колите и да тръгне накъдето си иска. Най-добре е да не ти казва къде ще отиде. Това отново като предпазна мярка.
— Много добре — съгласи се Драйдън.
— Ще се видим на място — каза Гол и прекъсна връзката.
Газът вече беше започнал да нахлува в къщата през разбитите прозорци. Облаци дим, които се въртяха и промъкваха. Холи вече си беше сложила противогаза. В последните остатъци от чист въздух Драйдън си сложи своя и опипа дали е прилепнал добре.
После кимна към верандата.
— Газови гранати. — Гласът му прозвуча филтриран и механически в неговите собствени уши. — Гранатометите могат да се командват дистанционно. Бойният им обхват е няколко километра.
Минаха през комарника и се спряха на верандата. На фона на светлините от града газът се носеше като мъгла над полето.