Драйдън предаде наставленията на Гол. За миг Холи се вторачи в облаците газ, обмисляйки чутото.
— Може ли такова количество да убие някого? Особено дете?
— Не мисля — отговори той уверено, макар да не беше сигурен. Беше си задал този въпрос още при първите експлозии.
— Върви — подкани я Драйдън. — Ще ти звънна, щом стане безопасно да се върнеш.
Тя се поколеба още няколко секунди, след това кимна. Мина край него и влезе обратно в къщата. Трийсет секунди по-късно той чу, че един от двигателите заработи. Вратата на гаража се отвори и малибуто излезе в сумрака. В края на автомобилната алея зави надясно. Драйдън гледаше след колата, докато светлините на стоповете изчезнаха в западна посока. Той се спусна по стъпалата и закрачи през полето.
Докато си слагаше колана в хеликоптера, Гол проведе още един разговор. Свърза телефона с шлемофона си и въпреки плющенето на витлата чу свободния сигнал.
— Хейгър — отговори мъж.
— Всичко е наред — каза Гол. — Рейчъл беше неутрализирана на място, и Драйдън с нея. Накарах Холи да се махне оттам, но винаги мога да я повикам обратно, когато му дойде времето. Тя и Драйдън нищо не знаят.
Гол си представи Хейгър от другата страна на линията. Малкото оградено място в канадската част на Скалистите планини. Беше му трудно да сдържа завистта си, когато се замисли за това място — все едно да си представяш купата на врага ти върху нейния постамент. Това правеше толкова трудно това нелеко сътрудничество.
Обаче се налагаше да прави каквото трябва. Каквото трябва, за да се постигне целта.
— Разбрано — отговори Хейгър. — Контролният уред ще бъде след пет минути във въздуха, очаквай го над района след трийсет минути. Ще заработи в мига, когато влезем в обхват.
Гол беше виждал и преди контролния уред, закрепен върху телефонна антена в Колд Спринг, Юта. А този, който щеше да бъде използван тази нощ, се намираше в товарния трюм на "С-5 Галакси".
"Не можем да гарантираме, че ще уредим всички висящи въпроси, които те тревожат — му беше казал Хейгър преди няколко дни. — Марш, Харис и другите приятели на Драйдън. Няма да съм аз причината, ако те въпреки това се обърнат към обществеността във връзка с теб."
Обаче щяха ли да го направят? След онова, което щеше да се случи в селската къща през следващия час, щяха ли хора като Денис Марш да имат смелостта да се изправят и да вдигнат шум?
"Ще видим" — помисли си Гол.
На хиляда и шестстотин километра от мястото в своя вашингтонски кабинет Денис Марш се беше вторачил в компютъра и устата му пресъхна.
На екрана програмата за прехващане на телефонни разговори изписа: ТРАНС-ВРЪЗКА-АКТИВИРАНЕ. СТАТУС НА ОБАЖДАНЕ — 0 МИН 24 СЕК.
На двайсет и петата секунда чу Гол да казва: "Разбрано. Ще говорим след това".
Марш се запита какво ли е собственото му изражение в момента. Предположи, че едва ли е много изненадано. По-скоро на човек, ухапан от змията, с която е работил.
Извади своя телефон. Вече знаеше номерата на Сам Драйдън и Холи Феръл. Готвеше се да ги набере, когато спря.
Гол им беше дал тези телефони. Нямаше съмнение, че хората му подслушват разговорите, водени от тях.
Мамка му.
Как да предупреди Драйдън и Холи, без другите да разберат?
Марш се наклони напред и силно стисна очи.
Мисли. Мисли.
Долу в полето концентрацията на газ беше по-голяма, отколкото на верандата. Обаче щеше да се разнесе след минути. Вятърът беше умерен, но постоянен и тласкаше облаците газ бавно на изток.
Сега Драйдън се намираше на стотина метра от къщата и внимаваше къде стъпва. Пелената от газ видимо изтъняваше.
През звъна, който продължаваше да кънти в ушите му, чу шума на приближаващия хеликоптер. Все още далеч на юг, защото не се виждаше.
Той ускори крачки.
Сто и петдесет метра от къщата. Газовият облак се разнасяше все по-бързо.
Видя Одри и Рейчъл. На няколко десетки метра пред него. Лежаха с лица към тревата. Той се затича, а стъпките му вдигаха облачета утаил се по земята бял газ.
Хрумна му, преди още да ги стигне, че нещо не е наред. Нещо липсваше. Осъзна какво е през последните няколко метра: не усещаше хладина по слепоочията.
Дори да бяха заспали, техните мозъци трябваше да създадат това усещане.
Какво означаваше това? Че са повече от заспали?
В кома?
Или нещо още по-лошо?
Мамка му. През противогаза избухването му прозвуча почти като животински рев.
Хеликоптерът вече се чуваше по-силно. Вдигна глава и го видя над градските светлини да идва от северна посока. Вероятно сега беше на по-малко от четири километра.