Стигна до Рейчъл и коленичи до нея. Косата ѝ се беше оплела на тила. Бръкна през нея и притисна пръст в сънната ѝ артерия. Пулсът ѝ беше силен.
Никакъв хлад по слепоочията. Нямаше и следа от подобно нещо.
Разбра секунда преди да я обърне по гръб. Спомни си за движението на силуетите в полето, преди да започне обстрелът. Имаше нещо Странно в начина им на ходене. Изведнъж разбра на какво се е дължало.
Движили се бяха една по една.
Пусна вената, хвана я за рамото и я обърна по гръб. Тялото в безсъзнание се претърколи, косата се разпиля и освободи лицето.
Не беше на Рейчъл.
За частица от секундата скочи на крака, свали противогаза, извади телефона и хукна срещу вятъра, към местата с най-малка концентрация на газ. Извади списъка с последните набирани номера, и натисна преизбиране за номера на Гол. Шумът от витлата се усили.
Едно позвъняване. Второ. Някой вдигна.
— Обърнете хеликоптера! — изкрещя той, без да изчака отговор. — Обърнете го! Тя се е измъкнала от капана! Обърнете хеликоптера!
Видя го да се случва още докато крещеше. Машината мина над някаква точка може би на километър и половина южно от селската къща. Вече бяха в обсега на Рейчъл, където и да се намираше тя. Шумът и поведението на машината рязко се промени и докато го правеше, Драйдън чу в телефона писъците на мъже. Представи си пилота или втория пилот - без значение кой — как вдига ръце от джойстика и напада човека до себе си. Какъвто и да беше случаят, изведнъж вече никой не пилотираше. Хеликоптерът се наклони силно на една страна и започна да се върти на място. Секунда по-късно просто започна да пада към земята.
Падна от двеста-триста метра височина в прострелия се под него град като шумово-светлинна граната. Оранжев пламък изригна нагоре и се разпростря на всички страни.
Драйдън гледаше. Все още притискаше телефона в ухото си, но линията беше прекъсната. Гледаше как пламъците бушуват и се кълбят.
Минаха пет секунди.
Нямаше представа какво да направи.
Какво трябваше да се направи при тези обстоятелства?
Помисли още няколко секунди и откри, че има отговор. Изключи телефона и го прибра в джоба си. Пусна противогаза на земята. За последен път погледна към мястото на катастрофата и закрачи на изток през полето. Около него газът се беше разнесъл почти напълно, но на петдесетина метра в Източна посока продължаваше да е все така гъст. В достатъчно голяма концентрация да го приспи, ако мине просто така.
Не можеше да каже какъв е смисълът да прави това, но искаше да го направи. Това беше единственото, което искаше.
Той тръгна, с всяка крачка потъваше все по-дълбоко в облака, вдишвайки дъх след дъх, докато въздухът около него ставаше все по-тежък.
Глава 42
Събуди се с блъскащо сърце, а тялото му се гърчеше под струя ледена вода. Кофа изтрака на пода. Отвори очи и откри, че е вързан с белезници към стол в трапезарията на селската къща. Масата беше избутана настрани. Помещението беше чисто и той седеше в средата.
Пред него стоеше Рейчъл и го наблюдаваше.
За секунда Драйдън не можа да схване как се е озовал тук. Спомни си, че видя хеликоптера да катастрофира с Гол на борда и че беше навлязъл в облаците газ, защото…
Защо? Защо, по дяволите, го беше направил?
Отговорът се появи в главата му. Затвори очи за малко по-дълго от примигване, за да свикне с тази мисъл. Докато правеше това, Рейчъл още го наблюдаваше. В очите ѝ сякаш имаше любопитство.
Дали беше още там някъде вътре? Момичето, което заспа на неговото рамо? Почувства надеждата като нож, който се върти в раната.
Рейчъл примигна и любопитството изчезна. На негово място Драйдън видя само хладна оценка.
— Трябваше да позволя на Холи да замине — каза тя. Гласът ѝ беше мек, но в него нямаше никакви чувства. — Ако я бях спряла, щеше да имаш време да предупредиш хеликоптера.
Отиде до стола, поставен до стената, и взе мобилен телефон. Драйдън осъзна, че е неговият. Отвори го, извика списъка със скоро набирани номера и му го показа.
— Един от тях е на Холи — каза тя. — Искам да ѝ се обадиш и да ѝ кажеш, че всичко е наред и може да се върне.
— Няма да го направя. Ако искаш, накарай ме насила, но няма да го направя по собствена воля.
Тя остана безучастно вторачена в него. За секунда си помисли, че просто отново ще го заключи. Зачака да го обхване промяната, желанието, взело се от нищото, да се обади по телефона.
Минаха още секунди. Нищо не се случи.
Рейчъл се извърна. Вторачи се в празното пространство, сякаш обмисляше различни възможности.