Рейчъл се изправи. Тя се обърна рязко към шума от стъпки, които пресичаха къщата и спряха, без да се покаже някой.
— Добре съм — каза Рейчъл. — Връщай се на поста си. Веднага.
Стъпките се отдалечиха. Комарникът беше отворен и пружините го затвориха с трясък.
Рейчъл се изправи. Вдигна ръкава си и огледа порезната рана. Кървеше, но тя не изглеждаше развълнувана. Отиде при стола в средата на помещението, завъртя го, седна на него и се вторачи в Драйдън.
— Обади се на Холи — каза тя.
— Не мога.
— Разбира се, че можеш.
Той поклати глава и впи поглед в пода, все още борейки се да овладее сълзите си.
Дълго време Рейчъл не продума. Когато най-накрая го направи, гласът ѝ беше по-мек, отколкото преди това.
— Чувал ли си за място, наречено Лycepo, Колорадо?
Драйдън отново поклати глава.
— Мама ми разказа за него в Сграда № 16. В нашата килия. През цялото време говореше за него. Когато била малко момиче, нейните майка и баща я водили там на къмпинг. Мястото е горе в планината, има коне за езда и пътеки за разходка. Обаче мама най-много харесвала това, че можеш да наемеш кану в езерото над града. Можело и през нощта да наемеш, а това било най-хубаво, защото студеният въздух се спускал вечер от планината. Водата на езерото била още топла и затова се вдигала лека мъглица на височината на кануто. Покривала цялото езеро и на лунна светлина било сякаш плаваш из облаците. Последното, което мама ми каза, преди да изпратя съобщенията на Холи, е, че ще отидем в Лycepo. Скоро след като се измъкнем, щяхме да отидем там, да наемем кану още първата вечер и да излезем в езерото.
Гласът ѝ забележимо се бе променил на височина, а гърлото ѝ бе стегнато.
— Това беше единственото, което искаше — продължи Рейчъл. — Нормален живот с нейното малко момиче, което ще води на такива места, когато има желание да го прави.
— Рейчъл, Холи не е знаела какво ще се случи с майката ти. И как би могла…
— Трябваше да направи онова, за което я помолих. Да говори с някого, с който и да е журналист на този свят. Този имейл, нещата, които можеха да видят там…
— Тя е била ужасно уплашена. Всеки би се уплашил.
— Не съм молила никого другиго. Помолих нея.
— Съжалява за това, което е направила. Ако можеше, би го върнала обратно.
— Накрая отидох до Лусеро, нали разбираш? Преди около година. Още дават канута под наем. Дори през нощта.
— Холи Феръл не е убила майката ти. Хората, които станаха причина за това, са мъртви. Ти ги уби. Всичко свърши.
Рейчъл преглътна и се насили гласът ѝ да прозвучи решително. Погледът ѝ отново стана корав.
— Обади ѝ се — каза тя.
— Знаеш, че няма да го направя.
— Може и да си промениш мнението. Има и други неща, които мога да те накарам да ми сториш. Заради някои от тях би предпочел по-скоро да умреш.
Драйдън разбра. При мисълта за това нещо сякаш преряза вътрешностите му. Сякаш някой изстискваше мръсни черги.
— По-добре ѝ се обади — повтори Рейчъл.
— Моля те, не прави това…
— Зависи от теб…
— По дяволите, няма да я предам!
Рейчъл си пое дълбоко дъх, стегна се.
— Недей — каза Драйдън.
— Съжалявам.
Драйдън фиксира в съзнанието си образа на Рейчъл такава, каквато я видя за пръв път, когато го молеше да ѝ се довери, да я защити. Може би ако успее да задържи този образ, може би…
— Фарове!
Гласът на Одри през комарника.
Драйдън почувства как промяната на намерението го докосна като крила на прелитаща птица. Рейчъл го беше оставила. Тя стана от стола.
— "Шевролет Малибу" — допълни Одри. — Идва по автомобилната алея.
Рейчъл тръгна към вратата, която водеше във всекидневната.
— Това не си ти — подхвърли Драйдън.
Тя спря и погледна надолу към него.
— Двете просто са те обучили така — продължи той.
— Нямаше да си такава, ако те беше възпитала твоята майка.
Ако я беше уязвил, тя не го показа. Издържа погледа му и отговори с равен глас:
— Обаче не го направи.
Светлините от фаровете се плъзнаха по стените на къщата, докато колата спираше отпред. Рейчъл се обърна към вратата и секунда по-късно вече я нямаше.
Глава 43
Драйдън стана и я последва. Влезе в хола точно навреме, за да види как момичето стига при комарника. Одри го подпираше с рамо. В ръцете си стискаше пушка помпа 12-и калибър. Когато погледна покрай Рейчъл, видя Драйдън да пресича хола.
— Нали свършихме с него? — попита Одри и започна да се обръща с насочено към него оръжие.