- Ангард, сър! - каза Алек и вдигна меча си.
Дерин, която също бе извадила оръжие, се загледа в Стойката на Алек. Краката му бяха изкривени както трябва, а лявата му ръка стърчеше като дръжка на чайник. Екипировката на фехтовач го правеше да изглежда като ходеща шуба. Изглеждаше нелепо, макар да бе насочил меча си към нея.
- Трябва ли да застана в тази поза? - попита тя.
- Ако искаш да си истински фехтовач, да.
- По-скоро ако искам да съм истински идиот -промърмори Дерин и за пореден път съжали, че първият й урок не е на някое не толкова публично място. Няколко души от екипажа зяпаха, заедно с две любопитни шесткраки хрътки, които иначе душеха за течове от водород. Боцманът, господин Ригби, обаче бе забранил битките с мечове в кораба.
Тя въздъхна, повдигна сабята си и се помъчи да наподоби Стойката на Алек. Поне денят бе хубав. Въздушният кораб бе подминал италианския полуостров миналата нощ и сега морето се бе ширнало под тях. Слънчевата светлина караше повърхността му да блести така, сякаш по нея са пръснати диаманти. Над тях кръжаха чайки, оставили се на хладния океански бриз.
Но най-хубавото от всичко бе това, че нямаше офицери, които да напомнят на Дерин, че е на пост. Предполагаше се, че недалеч от тях дебнат два немски бойни кораба. Дерин трябваше да следи за сигнали от флотския курсант Нюкърк, който висеше от едно Хъксли на около 600 метра над тях.
Тя обаче не си губеше времето. Само преди два дни капитан Хобс й бе наредил да държи Алек под око, да научи колкото се може повече за него. Тайната заръка на капитана със сигурност бе по-важна от обичайните й задължения.
Може би бе глупаво от страна на офицерите да възприемат Алек и хората му като врагове, но това поне беше извинение за Дерин да прекарва повече време с него.
- Не изглеждам ли като глупак? - попита тя Алек.
- Точно така изглеждате, господин Шари.
- Да знаеш, че същото важи и за теб! Не знам обаче как наричате глупаците на машинистки.
- Dummkopf— каза той, - но аз не изглеждам като такъв, тъй като Стойката ми е правилна.
Той свали сабята си и я приближи, след което намести крайниците й все едно е манекен на витрина.
- Отпусни повече тежест върху задния си крак - каза той, като раздалечи краката й - така ще имаш по-голяма опора, когато решиш да атакуваш.
Алек бе плътно зад нея, докато наместваше ръката, в която тя държеше меча си. Не бе предполагала, че фехтовката е толкова задушевна.
Той сложи ръце на кръста й, от което я полазиха тръпки. Ако дланите му се придвижеха по-нависоко, той щеше да разкрие тайната, която дрехите и криеха.
- Винаги стой с едното рамо напред срещу опонента ти -каза той, докато внимателно я завърташе, - така гърдите ти са най-малката възможна цел за острието му.
- Най-малката... - въздъхна Дерин. Изглеждаше, че тайната й е в безопасност.
Алек отстъпи назад и отново зае бойна стойка. Върховете на остриетата им почти се докосваха. Дерин си пое дълбоко въздух. Битката най-сетне щеше да започне.
Алек обаче не помръдна. Изминаха няколко дълги секунди. Новите двигатели на кораба вибрираха под краката им, а по небето бавно се влачеха облаци.
- Няма ли да се бием? - попита най-накрая Дерин - Или ще си играем на вълчи поглед до смърт?
- Преди да кръстоса сабя с противник, фехтовачът трябва да овладее правилната стойка. Но не бери грижа... -усмихна се подигравателно Алек - няма да останем тук повече от час. Това все пак е едва първият ти урок.
- Какво? - попита Дерин - Цял час ли ще стоя неподвижна?
Мускулите й вече се бунтуваха. Можеше да види как моряците сподавят смеха си. Една от хрътките приближи, за да подуши ботуша й.
Това е нищо - обясни Алек, - когато аз започнах обучението си при граф Волгер, той дори не ми позволи да хвана меч!
- Това звучи като много тъп начин на обучение.
- Тялото ти трябва да научи правилната стойка. В противен случай усвояваш лоши навици.
- Според мен, това да стоиш неподвижен по време на битка е лош навик! - изсумтя Дерин - И след като само ще си стоим, защо си навлякъл екипировката си?
Алек не отвърна и само присви очи. Сабята му стоеше неподвижна във въздуха. Дерин видя как нейната потръпва и стисна зъби.
Естествено, че досадният принц Алек ще е научен да се фехтува по правилния начин. Доколкото можеше да прецени, целият му живот бе минал сред учители. На борда сега имаше само двама от тях - граф Волгер, който го учеше на фехтовка, и Ото Клоп, който му преподаваше механика, но тя можеше да се обзаложи, че в замъка на Хабсбургите е имало още поне дузина, които са му пълнели главата с глупости - древни езици, добри обноски и машинитски суеверия. Предвид всичко това, не бе изненадващо, че според него да стоиш неподвижно като закачалка е полезно.