Ушите на Таса щръкнаха заради гласа на изследователката и той тихо изръмжа. Дерин стисна каишката му малко по-здраво.
- Тихо, Таса. Няма да хапеш.
- Хирургът вече беше тук - изписка пазачът, чиито очи се бяха изцъклили след ръмженето на тилацина. - Каза, че
момчето само е натъртило реброто си.
- Ами това, че го е ударил ток? - попита д-р Барлоу - Или вече си забравил мълнията, която ни тресна?
- Разбира се, че не съм - преглътна пазачът, без да изпуска от очи Таса, - но капитанът бе много ясен...
- II е забранил на лекарите да се грижат за пациента, така ли?
- Ами... не.
„Предай се“, помисли си Дерин. Нямаше значение, че д-р Барлоу е изследовател - човек, който създава нови животни, а не лекар, който те кара да изплезиш език. Тя щеше да се добере до този пациент по един или друг начин.
Дерин се надяваше, че Алек наистина е добре. Светкавицата на Машинистите бе засегнала целия кораб, но в отсека на двигателите е било най-зле. С всичкия метал там...
Е, Нюкърк си бе по-изпатил още повече. Половината му коса бе изгоряла и освен това имаше цицина на главата, голяма като топка за крикет.
Как обаче Алек бе натъртил реброто си? Това не изглеждаше като рана, причинена от електричество.
Най-накрая пазачът отстъпи и отиде да провери указанията при офицера, надявайки се д-р Барлоу да го изчака докато се върне.
Тя, естествено, не го направи, а просто отвори вратата.
Алек бе в леглото си, а ребрата му бяха превързани. Плътта му бе пепелява на цвят, а зелените му очи блестяха на светлината на утрото, процеждаща се през страничните отвори на каютата.
- Да му се не види! - каза Дерин - Блед си като личинка!
- И аз се радвам да те видя, Дилан - усмихна се немощно момчето, - както и вас, д-р Барлоу.
- Добро утро, Алек - каза изследователката, - наистина изглеждаш прекалено блед. Все едно си изгубил кръв. Което е доста странен симптом за човек, преживял токов удар.
- Опасявам се, че сте права, госпожо - Алек направи гримаса, докато се помъчи да се подпре на стената. -Господин Хърст ме простреля.
- Прострелял те е? - извика Дерин.
- За щастие с газов пистолет - кимна Алек. - Д-р Бъск каза, че куршумът е одраскал реброто ми и е отскочил, но не е успял да счупи нищо, отчасти заради моята фехтовална екипировка. Скоро ще съм на крака.
- Защо, по дяволите, те е застрелял? - погледна към превръзката Дерин.
- Целеше се в Клоп. Двамата... се поскараха малко. Клоп разбра какво ще се случи, тъй като бе чувал за оръдието на Тесла и реши да ни обърне.
- Оръдието на Тесла? - повтори д-р Барлоу - Имаш предвид ужасния господин Тесла?
- Така каза Клоп - отвърна Алек.
- Но не вие сте ни обърнали - каза Дерин. - Всички казват, че звярът го е направил сам, понеже се е уплашил.
- Първо Клоп даде заден с двигателя - поклати глава Алек. - Звярът просто го последва. Изглежда, че „Левиатан“ има повече акъл от собствените си офицери.
- Каза, че са се скарали ли? - попита д-р Барлоу. - Имаш предвид, че си сменил курса без да получите заповед за това?
- Нямахме време да чакаме заповедите - отвърна момчето.
Дерин простена. Ето защо пред вратата на Алек имаше охрана.
- Това е бунт - каза тихо тя.
- Но спасихме кораба.
- Вярно, но не може просто да не се подчиниш на заповед, защото офицерите са тъпи. Особено по време на битка. Това е престъпление, което се наказва с обесване!
Очите на Алек се изцъклиха и за миг в стаята настъпи тишина.
- Моля да не стряскате пациента ми, господин Шари -прокашля се д-р Барлоу. - Той не е член на екипажа ви, не повече, отколкото съм аз. Не може да бъде съден по вашето брутално военно право.
Дерин преглътна отговора си. Съмняваше се, че капитан Хобс ще види нещата по този начин. Вероятно се бе тревожел от такъв развой на събитията от момента, в който Машинистите бяха стъпили на борда му. Че ще игнорират заповедите му и ще подкарат кораба накъдето си искат.
Да промениш курса не бе като да летиш или да се фехтуваш, докато си на пост. Бе си най-обикновен бунт.
Изследователката седна в едничкия стол на каютата и щракна с пръсти към Таса, който изчита при нея.
- Сега, Алек - каза тя, докато галеше раирания гръб на тилацина, - казваш, че Клоп е работил по двигателя. Което означава, че бунтът не е бил по твоя идея, нали?
- Предполагам, че не - отвърна след кратък размисъл момчето.
- Обясни ми тогава защо пред вратата ти има охрана.
- Когато господин Хърст извади пистолета, се опитах да му го взема.
Дерин затвори очи. Нападение срещу офицер. Още едно престъпление, което се наказваше с обесване.