- Много разумно от твоя страна - рече д-р Барлоу. -Корабът не би стигнал далеч без главния си механик, нали така?
- Къде е Клоп сега? - попита Алек.
- В карцера, предполагам - отвърна Дерин.
- А ие на работа при двигателите? - изправи се д-р Барлоу и оправи полите си - Това също забавя мисията ми. Не се безпокой за господин Клоп, Алек. Сега, когато съм наясно с фактите, съм сигурна, че ще убедя капитана да постъпи разумно.
Тя подаде каишката на Дерин.
- Моля ви да изведете Таса и да проверите какво става с яйцата, господин Шари. Нямам доверие на господин Нюкърк, особено предвид факта, че главата му се е подула като пъпеш.
Тя се обърна към Алек.
- Съжалявам, че не мога да доверя това на теб, Алек. Оправяй се бързо.
- Благодаря ви, госпожо - отвърна момчето, - но ако нямате нищо против, може ли Дилън да остане за малко?
Изследователката ги изгледа преценяващо, след което се усмихна.
- Разбира се. Може би ще успеете да развеселите господин Шарп с историите за онова оръдие. Аз знам това-онова за Тесла. Устройството му изглежда любопитно.
- Опасявам се, че не знам много за... - отвори уста Алек, но д-р Барлоу вече бе излязла, затваряйки вратата зад гърба си.
Дерин остана смълчана за миг, без да знае откъде да започне. С гръмовержеца на Машинистите? Или с това как Нюкърк едва не бе изгорял? Или с възможността Алек да бъде съден и обесен?
След това очите й се спряха на превръзките и тя усети как я полазват тръпки. Ако пистолетът бе уцелил малко по-нависоко, Алек щеше да е мъртъв.
- Боли ли те много? - попита тя.
- Все едно ме е ритнало муле.
- Хммм. Не знам какво е чувството. Не съм толкова тъпа, че да се оставя да ме рита муле.
- Нито пък аз - усмихна се немощно Алек, - но предполагам, че чувството е такова.
Двамата отново притихнаха. Дерин се запита как нещата се бяха променили толкова бързо. Преди Нюкърк да забележи бойните кораби, тя се бе надявала, че по някакъв начин Алек ще остане на борда на „Левиатан“. Не бе искала обаче това да става защото е ранен, окован заради бунт или и двете.
- За втори път стрелят по мен - каза Алек. - Помниш ли стрелците от цепелина?
Дерин кимна бавно. Глупавият принц се бе показал по средата на битката в Алпите, заставайки право на пътя на една картечница. Не бе загинал само заради водороден теч, поради който немските стрелци бяха подпалили собствения си кораб.
- Може би не ми е било писано да умра в този ден - каза той - или снощи.
- Черен гологан се не губи, бих казала аз.
- Предполагам - усмихна се Алек, след което помръкна. -Мислиш ли, че ще ни обесят?
Дерин се поколеба, след което сви рамене.
- Няма правилник за подобни ситуации, доколкото знам. Досега не сме имали Машинисти на борда. Според мен обаче ще послушат изследователката. Знаеш кой е дядо й.
Алек отново направи гримаса. Дерин не бе сигурна дали това е заради раната му или заради това, че д-р Барлоу е потомка на самия Чарлс Дарвин. Независимо от това, че се возеха на живия кораб, Машинистите продължаваха да изпитват суеверен ужас от експериментите с живи същества.
- Ще ми се да се бяхме разбунтували - каза Алек. -Щяхме да спрем тази безсмислена битка още преди да е започнала. С Клоп мислехме да спрем двигателите така, че да изглежда като повреда.
- Едно е да мислиш, друго е да го направиш - отвърна Дерин и седна на стола. Самата тя бе замисляла и по-шантави неща от бунта. Като например да каже на Алек, че е момиче или да удари шамар на д-р Барлоу. Последното повече от веднъж. Номерът беше в това да не превръщаш желанието в реалност.
- Освен това - продължи тя - не бях чула нищо за този бунт, така че офицерите вероятно си мълчат. Може би капитанът иска да ви остави ненаказани без да изглежда мекушав. Всички смятат, че звярът се е обърнал сам, уплашен от Машинисткия гръмовержец.
- Звярът наистина се обърна. Вероятно е подушил мълнията. Знаеше, че всички ще изгорим.
Дерин потрепери отново, както правеше всеки път, когато си мислеше на колко тънък косъм се бяха разминали. Все още можеше да види Хъкслито, което гореше във въздуха.
Досущ като балона на баща й.
- Нюкърк обаче оцеля - прошепна си тихо тя.
- Моля?
Дерин прочисти гърлото си. Не искаше гласът й да прозвучи писклив като на момиче.
- Казах, че двигателите не оцеляха. Освен това звярът ни изкукурига и продължава да хвърчи в погрешната посока, убеден, че бяга от онази чудесия на Тесла. Минахме половината път до Африка.
Алек изруга.